Всички, които се осигуряваме съвестно за пенсия, сме прецакани!

преди 4 седмици

Най-наглото в цялата ситуация е, че държавата категорично не желае да ни даде право на избор какво да правим с парите си за пенсия.

Публикувано в профила на автора във Facebook

Когато преди няколко месеца обърнах внимание, че част от бъдещите пенсионери ще са ощетени от направената набързо и тайно поредна промяна в така наречената пенсионна реформа, едва ли не бях разпнат на кръст от така наречените отговорни институции. Те се опитаха да ми обяснят, че не съм експерт, за да се обаждам, и че фактът, че 37% от бъдещите пенсионери ще бъдат ощетени, е изключение, което е пренебрежимо на фона на това, че останалите щели да са облагодетелствани. За щастие след надигналото се обществено недоволство дори чиновниците, за които всички ние сме просто цифри и проценти, бяха принудени да капитулират и да променят закона така, че ощетени да няма.
Сега се оказа, че не 37%, а всички, които се осигуряваме съвестно за пенсия, сме прецакани – втората пенсия, която 30 години наред ни рекламираха като сигурен пристан за нашите старини, се оказа фикция. За някои тя ще е толкова минимална, че в крайна сметка две (пенсия от НОИ и от частен фонд) ще се окаже по-малко от едно (пенсия само от НОИ). И всичко това отново се случва заради политически шмекерии и чиновнически еквилибристики.

Понеже материята е сложна, а аз не съм специалист, ще сведа нещата до няколко съвсем простички факта, които никой не отрича.

Когато преди 20 години стартира пенсионната реформа, тя имаше три „стълба“, два от които задължителни. Идеята беше работещите да се осигуряват не само в НОИ, а и в частен фонд, където парите, които спестят, няма да влизат в общ фонд, за да покриват разходите на всички пенсионери, а ще бъдат в отделна сметка, с която единствено те ще могат да разполагат. Понеже парите ще се инвестират, а няма веднага да се харчат, както в НОИ, ще се натрупва доходност, която като минимум ще пребори инфлацията и така ще ни осигури прилична пенсия, а не подаяние от държавата. За да няма ощетени, когато му дойде времето, пенсията от НОИ ще бъде намалена с около 20% – минимумът от осигуровките, който се предполага, че ще сме пренасочили към частните фондове през годините. Но, както е казано, „Пътят към ада е постлан с добри намерения!“

За да се случи този оптимистичен сценарий, държавата обеща да направи няколко неща. Първо, вноската към частните фондове постепенно да се увеличи до 7%; второ, дефицитът в НОИ да изчезне и трето, да бъдат осигурени условия парите ни да се инвестират разумно, т.е. с нисък риск и доходност, надвишаваща инфлацията.
Нищо от това не се случи. Главно по популистки причини – нито един политик след 2001 година няма нито желанието, нито волята да вземе непопулярни решения. Затова вноската си стои „закована“ на 5% от години, а не стана 7%. „Дупката“ в НОИ си расте лавинообразно, а не намалява. Вместо да се инвестират, парите за втора пенсия си стоят на минимална лихва в някоя банка, за да ги изяжда инфлацията, срещу което частните пенсионни фондове си начисляват щедри такси и комисиони.

Отделен проблем е, че държавата не си прави труда да преследва и наказва неизрядните работодатели, които не внасят дължимите осигурителни вноски. А по закон пенсията в НОИ зависи от начислените, а не от реално платените вноски. От това дупката, която се покрива от нашите данъци чрез трансферите от държавния бюджет, става още по-голяма.

Накратко – държавата не е изпълнила нито едно от своите обещания, но продължава упорито да настоява всички ние да понесем последиците на нейната безотговорност – да се намали и без това мижавата ни втора пенсия с 20%. Освен това, щом не ни харесва размера на допълнителната пенсия, можело да се прехвърлим в НОИ, където всички ще бъдем хем равни, хем бедни. Като в „добрия стар социализъм“.

Най-наглото в цялата ситуация е, че държавата категорично не желае да ни даде право на избор какво да правим с парите си за пенсия. Дори да имаме достатъчно спестявания, ние не можем да разполагаме с тях свободно, нищо че са в отделна сметка и уж само наши. Ние можем да получаваме малка част от тях месечно при крайно неблагоприятни за нас условия. Т.е. пак ще кретаме, но с две пенсии.

Така че, откъдето и да го погледнеш, всички сме прецакани. Независимо кога и как ще се пенсионираме.

Етикети: