„Огъни се, за да победиш!“

преди 9 месеца

Вероятно докато е жив, Назарбаев ще дели почести и уважение само с Аллах. После? Не се знае. Както казваше героят от филма „Бялото слънце на пустинята”, „Изтокът е тънка работа”.

Назарбаев се оттегля зад завесата, за да остави властта на клана си

Днес, 20 март 2019 г., председателят на Сената на Казахстан Касим-Жаомарт Токаев официално прие длъжността „президент”. И веднага предложи столицата Астана да бъде наречена с името на Нурсултан Назарбаев, главните улици в областните градове също да се наметнат с името на първия казахстански президент, в столицата да бъде издигнат паметник на Назарбаев, а самият той да бъде удостоен със званията „Народен герой“ и „Почетен сенатор“.

Твърде познати елементи от близкото ни минало, когато приживе комунистическите вождове бяха обсипвани с почести, а малко след оттеглянето или след смъртта им върху тях бе изсипвана всичката кал, събирана и укривана от партийната прислуга по време на безкрайното им царуване.

Какво се крие зад пищните салтанати и зад непроницаемите лица на висшите държавни служители в най-голямата бивша съветска република след Русия (с територия 2 724 902 кв. км, заемаща девето място в света)?

С Михаил Горбачов през 1990 г. по време на 28-мия, последен конгрес на КПСС Снимка „Спутник“

Формално Назарбаев се оттегля на заден план и поделя властта с втория човек в държавата – Токаев. Поне до изборите след година властта ще бъде упражнявана от дуумвирата Токаев—Назарбаев. Наблюдатели на процесите в Централна Азия твърдят, че Назарбаев е тежко болен и няма физически сили да изпълнява оперативните задължения на действащ президент. Преди да се появи на публични места, получава солидни дози стимулатори, след което реанимира с дни.

Затова си запазва главните лостове в държавната машина: Съвета за сигурност, чийто председател има повече правомощия от президента, и лидерската позиция в управляващата партия „Нур Отан”, която е единствената разрешена и структурирана политическа сила – нещо като БКП през периода 1947-1990 г.

Временният президент Касим-Жаомарт Токаев се е заявил като напълно предан на Назарбаев. Досега е назначаван за министър-председател, за министър на външните работи и даже бе избран за заместник-генерален секретар на ООН, след което Назарбаев го постави на поста „председател на Сената”.

С Маргарет Тачър на 13 декември 1991 г.
Снимка ТАСС

Подобна схема за смяна на властта повтаря оттеглянето на Елцин, когато на 31 декември 1999 г. руският президент, вместо да каже „Честита Нова година, скъпи россияни!”, изрече „Я ухожу!” и представи на нацията и на света някакъв невзрачен хомункулус, който се оказа комплексиран през тежкото си детство подполковник от КГБ.

Слава на Аллах, Токаев по нищо не прилича на Путин! Токаев е източен политик – високообразован, затворен, прагматичен и непредсказуем. До днес никога и никъде не се е провалял.

Оттеглянето на Назарбаев е подготвено отдалеч. Някои коментатори смятат, че зад кулисите силният човек в Астана ще организира спечелването на изборите от дъщеря си Дарига Назарбаева, а нея ще наследи някой от братята й, които още са твърде млади, за да бъдат сочени като претенденти за властта. Такива засега са плановете, а вероятно и илюзиите на Назарбаев. Но в Казахстан има и други нур-султани, и други кланове, които биха искали да седнат на масата на властта в богатата на петрол и на други залежи централноазиатска държава, заемаща 42-44-то място в света по размер на БВП.

Нурсултан Назарбаев е старо куче от школата на КПСС. На съветския комунизъм. Школата на Горби и на Елцин, на Кравчук и на Шушкевич. Наследи престарелия лидер на Казахстанската комунистическа партия Динмухамед Кунаев. В турбуленциите на перестройката първоначално подкрепи Горбачов, а после прехвърли симпатиите си към полуреформатора Борис Елцин. И оцеля.

„Вечна“ дружба с Янукович и Медведев. Вашингтон, април 2010 г.
Снимка Франс прес

По времето на Путин се прегръщаше и с руския президент, и с могъщия китайски съсед. Около 40% от населението на Казахстан са съставени от етнически руснаци и Назарбаев знае, че ако в Москва решат да му пратят „учтиви зелени човечета”, не би имал сериозни шансове. И все пак се реши на мъдър и смел държавнически ход – замени кирилицата с латиница, за да спаси страната си от културна асимилация, която Русия е прилагала винаги и навсякъде.

Както Румъния се спасява от руската културно-религиозна агресия, след като през 1860 г. преминава от кирилица към латиница.

Вероятно, докато е жив, Назарбаев ще дели почести и уважение само с Аллах. После? Не се знае.

Както казваше героят от филма „Бялото слънце на пустинята”, „Изтокът е тънка работа”.

Етикети: * * * *