За плочките на „Графа“, или кога и защо държавата е лош стопанин

преди 8 месеца

изкачването на страната в Първия свят ще бъде бавно и трудно. И ще изиска всенародно усилие!

След 45 години „социалистически“ идиотщини, българинът като че ли се убеди,  че държавата е лош стопанин. Макар с близо десетилетно закъснение приватизацията на повечето предприятия все пак беше извършена. Разбира се, за разлика от Централна Европа  привлякохме малко стратегически инвеститори, които да пренесат в България производство за пазари, до които наши стоки не са достигали. Често приватизаторите бяха мошеници, които точеха и разкостваха каквото намерят. Приватизационният контрол беше на практика несъществуващ.

След приватизацията много от лошите практики от соц-икономиката бяха пренесени в  частните предприятия и производителността невинаги бе подобрена.

И все пак приватизираната икономика, с всичките ѝ рецидиви работи по-добре от „социалистическата“и мнозинството българи днес се радват на избор и възможности немислими преди 1989 година.

 Разбира се,може да се твърди, че махалото на приватизацията отиде прекалено далеч и че бяха раздържавени  „естествени монополи“ и мощности, които би било по-добре да останат държавни или общински. Други анализатори отхвърлят това виждане, като посочват, че предприятията, които не бяха приватизирани – като БДЖ и Топлофикация работят зле!

БСП и други популистки партии върнаха  в реториката си мантрата, че държавата трябва да се завърне в икономиката, включително и  като собственик на определени мощности.

 Наскоро в иначе възприемания като ляв сайт „Свободно слово“ бе публикувана статия: „Софиянци с молба към Фантастико: Може ли да наредите и паветата на Графа?“

За повод  послужи констатацията, че плочките пред един от супермаркетите на веригата Фантастико са поставени по-добре, отколкото на улица Граф Игнатиев.

У нас днес без съмнение на частните обекти се строи по-качествено отколкото на обществените. Това се вижда с просто око. Но в много развити страни виждаме, че обществени строежи се извършват качествено. Когато разглеждаме овехтели черно-бели снимки на стара София и на други градове, с тъга констатираме, че преди век и у нас се градяло с повече любов и старание.

И така, добър, или лош стопанин е държавата?

 Въпросът е зададен неправилно.

Трябва да се запитаме – кога държавата е лош стопанин? Или

Коя държава е лош  стопанин.

За да бъде добър стопанин на обществената инфраструктура държавата трябва да има характеристиките на държава от Първия свят. Там частният сектор е независим и се конкурира като предлага по-добри и по-евтини стоки и услуги на населението. Държавните служители се стремят към кариерно израстване, като предлагат по-добра експертиза и професионализъм. Те изпълняват съвестно задачите се без да се интересуват кой е на власт.

Между тези два сектора е разположена политическата класа. Партиите се борят за доверие като предлагат различни политики, но нито пресират частния сектор, нито кадруват в държавната администрация.

Друга е картинката в държавите от Втория свят. Там политическия сектор е монолитен, той контролира държавната администрация и изисква и маргинализира частния сектор. При такава обществена структура държавата е безспорно лош стопанин и последното нещо, което интересува политическия сектор или държавната администрация е удовлетвореността   н на населението от качеството на стоките на пазара, или на обществените услуги.

Но държавата не е добър стопанин и когато е приела характеристиките присъщи за Третия свят. Там политическият сектор е обвързан по безброй нерегламентирани пътища с частния сектор и паразитира върху хилавата държавна администрация.

В тези държави, както пише американският политолог Патрик Кенън, властта не може реално да управлява и да гради цивилизация. Тя може да облагодетелства лични „приятели“ и да наказва лични „врагове“.

Фирмите печелят предимно чрез държавни поръчки, но и партиите идват на власт с благословията и подкрепата на „частни“ олигарси. Такъв тип държава не може да осигури добра градска среда, така както не може да гарантира добро здравеопазване,  добро образование, ред и сигурност, или сигурна отбрана.

В политиката, разбира се, има „ляво“ и „дясно“

но прилагането на леви и десни политики изисква наличие на институции от първия свят.

Патрик Кенън предвиди още през 90-те години, че ако държава от Втория свят реши да се изкачи до Първия, тя по-вероятно ще пропадне в Третия.

Това частично се случи в България. Единствено интеграцията в Европейския съюз и НАТО не допуснаха пълното ѝ пропадане.

Но изкачването на страната в Първия свят ще бъде бавно и трудно. И ще изиска всенародно усилие!

Етикети: