За вечните провали и великите планове на българите

преди 5 месеца

Социалистическата идеология бе проникнала във всяка цепнатина от всекидневието ни. Ситуацията беше шизофренична.

Българинът непрекъснато се проваля – и пак крои велики планове. Писателят Георги Господинов разказва за трудния преход в България. „Нямам дълг към страната, дългът ми е да пиша хубави книги на български“, казва той в интервюта за немски медии, представени от Дойче веле.

Снимка Дойче веле

„Летописец на българския социализъм” – така швейцарските медии наричат българския писател Георги Господинов. По покана на Дома на литературата Господинов е „гост-писател“ в швейцарския град Цюрих, където пише и новия си роман. Медиите отбелязват, че той е един от най-превежданите съвременни български писатели.

Детството и зрелостта, родината и идентичността, неразказаните и тайни истории – така два швейцарски вестника обобщават творчеството на Господинов. Тези текстове разкриват много и от времето на социализма, в което авторът прекарва първите 21 години от живота си, пише “Ааргауер Цайтунг”.

Социдеологията беше проникнала във всяка цепнатина

Пред „Нойе Цюрхер Цайтунг” Господинов разказва своите спомени за онези времена: “Живях в социализъм само 20 години. През ноември 1989 г. научихме от вечерните новини, че вече сме свободни. Но не знаехме какво да правим с тази свобода. Спомням си добре как вярвахме, че след две или три години ще живеем нормално. Но социалистическата идеология бе проникнала във всяка цепнатина от всекидневието ни. Ситуацията беше шизофренична. Родителите ми слушаха „Свободна Европа“, а вратата на всекидневната се заключваше. (…) Истината се изричаше единствено у дома, навън беше друго. Това „мислене в два коловоза“ все още е широко разпространен и днес. Когато става дума за борба срещу корупцията, например, всички подкрепят европейските ценности – на думи. А страхът от държавния апарат все още е в кръвта ни.”

В интервюто с писателя в „Нойе Цюрхер Цайтунг” става дума за най-известната книга на Господинов, “Естествен роман”, в която историческите факти се интерпретират през историята на обикновения човек.

Господинов казва: “Опитах се да разкажа за провала на един мъж, който преминава през развод. По това време в България имаше много разводи, които бяха политически мотивирани. Семейства се разпадаха в спора дали старата, или новата система е по-добра. По онова време за нас беше много трудно да говорим за провалите си. И героят в романа, който носи моето име, също непрекъснато се проваля. И се мъчи да започне нещо ново. Но вместо за живота си той разсъждава само за разни тоалетни и за домашни мухи. (…) В България хората често имат велики планове, които никога не се осъществяват. Затова и аз разказвам истории за неща, които не са се случили. Понякога е по-добре да не разваляме несбъдналото се с реалността.”

„Физика на тъгата“ е издадена на немски. Снимка Дойче веле

Миналото е неуловимо чудовище

Заглавието на новия му роман все още не е известно, но пред “Нойе Цюрхер Цайтунг” авторът все пак повдига малко завесата: “В новия ми роман става дума за опасността от едностранчивото тълкуване на миналото. Днес разните национализми непрекъснато се позовават на някакво уж славно минало. Но миналото е неуловимо чудовище, което непрекъснато ни преследва”, обяснява Господинов. Според него хората са изчерпали ресурса на бъдещето и в момента се нагласят някак в настоящето, изпаднали в нещо като „социален Алцхаймер“.

“След финансовата криза от 2008 г. повярвахме, че политиката и икономиката са най-важното нещо за нашето общество. Подценяваме изкуството, литературата и устното предаване на истории. Вече няма финансова криза, a криза на смисъла. Затова искам да напиша роман, който принуждава читателите да мислят повече”, обяснява авторът. Според него човек трябва едновременно да гледа и към миналото, и към бъдещето – в идеалния случай с по едно око, както сляпата Вайша от неговия едноименен разказ.

Да, днес хората масово предпочитат да живеят „тук и сега“, но Георги Господинов мисли нещо друго: „Не живейте в настоящето!“, пише авторът на дългата статия в „Ааргауер Цайтунг“. И отправя към писателя въпроса дали се чувства в дълг към своята страна.

В отговор Георги Господинов казва: „Не, моят дълг е да пиша хубави книги. На български!

Етикети: * *