Загинал в името на „Газпром“. Защо руските власти укриват данни за смъртта на бойци от ЧВК

преди 3 седмици

При сегашното управление никой няма да си мръдне пръста без категорични указания от президента. Защото с една ръка държавата поощрява наемниците, без да ги преследва за нарушаване на закона и използва военните им умения, а с другата ръка се отмята от отговорност, когато някой загине.

Елизавета Майотная, Радио „Свобода”

Загиналият Дмитрий Маркелов със съпругата Олга и дъщеричката си Ксения

През целия си живот Дмитрий Маркелов държи оръжие. След войнишката служба подписва професионален договор, изкарва 10 години в Чечения и в Ингушетия, после става наемник в ЧВК (частната военна компания) „Вагнер”, бие се в Донбас и Сирия, за да загине в провинция Хомс на 29 януари 2017 г.

Вече две години вдовицата му Олга от гр. Нижнекамск пише молби и обикаля държавни учреждения, които би трябвало да признаят, че мъжът й е загинал като военнослужещ, и да отпуснат парична помощ за 9-годишната им дъщеря Ксения.

„Мъжът ми е ветеран от бойните действия в Северен Кавказ, служи в Руската армия повече от десет години, плащал е данъци и социални осигуровки. Как така детето му няма право на социална пенсия?“, пише до президента Путин майката и вдовица Олга. „Защо властта ни призовава да раждаме деца, а след като бащата загине, детето му живее в мизерия?”

Отговорът пристига не точно от В. В. Путин, а от военния комисар на Република Татарстан Сергей Погодин. В писмото е казано, че Дмитрий Маркелов се е уволнил по собствено желание от военна служба през август 2014 г. и до деня на смъртта си е „работил в народното стопанство“. Според комисаря Маркелов е „живял в Краснодар, работил е като служител на „Газпром“ и по договор с тази компания е бил изпратен на работа в Сирийската арабска република, където е починал“.

Радио „Свобода” изпрати официално запитване до ОАО „Газпром“ и получи отговор от краснодарското подразделение на фирмата, че „Д. С. Маркелов никога не е работил за ООО „Газпром-Краснодар“.

„Като отказват да платят, да вървят на майната си!“

Олга споделя, че след като прочита писмото на татарстанския военен комисар, не знае да се смее или да плаче.

– Какво излиза – че „Газпром“ вербува наемници за участие в бойни действия? Първо в Донбас, а после – в Сирия? Мъжът ми никога не е крил, че работи за ЧВК „Вагнер“. Преди това десет години беше професионален войник от Вътрешни войски, гонеше чеченци и ингуши по чукарите на Кавказ и не си представяше живот извън армията. Служил е в разузнавателна рота и е участвал в разминирането на сирийския град Палмира.

– Когато се върна в отпуск, показа видеозапис как влизат в Палмира начело на бронирана колона. По телевизията съобщиха, че нашите сапьори обучили местните войници сами да обезвреждат мини. Не е вярно. Тези „местни” пак са били наемници от ЧВК – продължава Олга. – Дмитрий никога не е работил в „Газпром“, защото нямаше гражданска специалност. Тук живееше във военната база „Молкино“, на трийсетина километра от Краснодар. През 2015 г. ходих там на свиждане.

Запознали се в едно от близките села, където Оля гостува на приятелка, а Дмитрий кара отпуск при майка си. Женят се след раждането на Ксюша.

Дмитрий и Олга през първите дни на любовта си

– Не искаше да живеем при него във военната база. Казваше, че там не било за жени и деца. Постоянно звънеше по телефона и часове наред си говореше с Ксюша. Редовно изпращаше пари за дрехи и обувки на детето. Остави ми кредитната карта с парите от военната пенсия. В Чечения им плащаха на ръка, понякога със закъснение. А пенсията, макар и само 2700 рубли, пристигаше редовно. Когато започна войната в Донбас, реши да замине. Казваше, че „там избиват хора и гинат деца“, но ние не можем да го разберем, защото у нас всичко е наред.

Участва в Крим, Горловка и Иловайския котел. За „подвизите” на мъжа си Олга узнава със задна дата. Или вижда негови снимки в редки публикации в социалната мрежа  „Одноклассники“ („Съученици”), които скоро изчезват. Или под снимката чете думи като: „Сбогом, братле, ще те помним вечно!“ Маркелов винаги я предупреждава, когато предстои продължителен период, в който няма да се чуват.

През 2016 г., след като се връща от Сирия, до нея стигат слухове, че си е намерил друга жена в Краснодар. Олга подава документи за развод.

– Дима помоли да не се развеждаме. Обеща да скъса с другата, да изкара добри пари в Сирия и да заживеем заедно като истинско семейство.

Особености на руската национална вербовка

От частните военни компании ЧВК „Вагнер“ е най-популярна, но подобни групировки вече има твърде много, смята Андрей, който е служил като наемник в Донбас и Сирия.

– Разбира се, някаква военна служба е за предпочитане, но договор за наемник може да подпише всеки. С вербуване се занимават не само хората на Пригожин.

ЧВК „Вагнер“ изпраща въоръжени групи при сепаратистите в Източна Украйна, а в Сирия подпомага войските на президента Башар Асад. Повечето медии съобщиха, че е свързана с бизнесмена Евгений Пригожин, смятан за част от най-близкото обкръжение на Владимир Путин, макар че самият Пригожин отрича връзка с ЧВК „Вагнер”.

Кандидатите не са малко. Сравнете: на село обикновеният мужик колкото и да блъска, получава около 7000 рубли (108 долара) на месец. А в Сирия му предлагат 150 000–250 000 (2300-3800 долара)!

– Да, рисковано е, но повечето смятат, че ще имат късмет, че жестоката съдба ще ги отмине – казва Андрей. – А и никой не дава юридически гаранции. Преди да замина за Сирия, показах договора си на приятел-адвокат, който ме посъветва да изхвърля тази хартийка, защото нямала никаква стойност.

Отношенията наемник-компания се градят върху честна дума – наемникът попълва формуляр, където посочва адрес, на който да изпратят пари при смъртта му, пуска някакви пароли в социалните мрежи, получава жетон с личен номер и готово – добре дошъл на фронта!

Е, може да спрат някого при „филтриране” от службата за вътрешна сигурност, но такива са малцина и бойните групи се формират доста бързо. Освен сапьори и минометчици сред търсените са и граждански специалисти като електротехници и механици, които обслужват бойната техника.

По данни на Би Би Си по време на активните бойни действия в Донбас бойците на ЧВК „Вагнер” получават по 80 000 рубли на месец и 300 000 „след инвалидизиране или нарушаване на здравословното състояние при изпълнение на служебните задължения“. Обезщетението за смъртта на наемник достига 2 млн. рубли.

В Сирия сумата на компенсацията, изплащана на семейството на загиналия, достига 5 млн. рубли (77 000 долара).

– Главното качество, което трябва да притежава наемникът, са здрави нерви – обяснява Андрей. – Ако му писне и си тръгне преди изтичане на договорения срок, остава без заплащане. Тоест ще му дадат някакви пари, но те ще бъдат определени от прекия командир. И никак няма да съответстват на изписаната в договора сума. Няма и на кого да се оплачеш. Ако почнеш силно да кудкудякаш, може да се окажеш на подсъдимата скамейка, защото санкциите за наемничество още не са отменени.

Според чл. 359 от Наказателния кодекс на РФ, за участие в бойни действия или във военни конфликти като наемник нарушителят подлежи на 7 години лишаване от свобода. Най-близките роднини също подписват декларация за неразпространение на данни за службата на своя баща, син или брат.

За последен път Маркелов се обажда на Олга на 21 януари 2017 г. Предупреждава, че няма да се чуват около три седмици. „Връзката беше лоша. Наоколо бучаха мотори, вероятно се обаждаше от самолет“, спомня си Олга. На последната си снимка е небръснат. Сигурно е нямало нормални битови условия, смята младата вдовица.

Последната снимка

Според документа, издаден от руското консулство в Сирия, Дмитрий Маркелов е загинал на 29 януари 2017 г. в резултат от„обилен кръвоизлив, предизвикан от куршуми и минни осколки”.

Оля получава обаждания от приятели и другари по оръжие на мъжа си.

– Всички твърдяха, че е бил отличен сапьор и не бил могъл сам да причини смъртта си. Обясниха, че не Дима е взривил фаталната мина, а някой друг, но той е бил твърде близо – разказва Олга. – Друг негов приятел ми писа, че Дима мечтаел да си купи къщичка на брега на морето. Отговорих, че бихме могли да живеем и без тези кървави пари, които на никого не са донесли щастие. А онзи вика: „Нали все с нещо трябва да се живее?!”

„Пристигнаха едни брадати чичковци“

Дмитрий Маркелов е докаран в цинков ковчег в дома на майка си.

– Ковчегът беше красив, с прозорче на мястото на лицето, но нито аз, нито майка му посмяхме да погледнем през прозорчето. Върху капака бе поставена грамадна снимка с някаква странна, неестествена усмивка. Никога не съм го виждала да се усмихва така – казва вдовицата. – Платихме погребението със свои пари. Нямаше никакви документи. След погребението Ксюша остана при баба си и после ми разказа, че „на гроба на тати пристигнали едни брадати чичковци, които идвали и при баба“. Дали й пари, накарали я да подпише документ, че няма да разгласява данни за смъртта на сина си.

Документът за смъртта на Дм. Маркелов

Олга Маркелова не е получила никакви компенсации за детето на загиналия баща. Помолила приятели на мъжа си да проверят в ЧВК могат ли да й дадат документ, че съпругът й е загинал в бойни действия, но оттам отговорили, че тя „се била развела с мъжа си по своя инициатива и затова нищо няма да получи“.

Тогава пуснала молба да изплатят военна пенсия на детето им, след като загиналият баща е служил повече от 10 години във Вътрешни войски и е бил награден за проявена смелост в Северен Кавказ. Отговорът гласял, че такава пенсия не е предвидена в закона. Военна пенсия след смъртта на родител имат право да получават само членове на семейства, чиито бащи са загинали по време на военна служба или са заболели през военната си служба.

– В подобни случаи към пенсията се изплаща добавка до 32% – обяснява ръководителката на фондация „Майчино право” Вероника Марченко. – Най-често за допълнителната сума се налага да бъде водена съдебна битка. Защото въпреки законовата разпоредба ведомствата, към които са се числили загиналите военнослужещи (МО, МВР или ФСБ), вече 20 години отказват да изплащат допълнителни компенсации.

След старателно проучване на документите юристите от фондация „Майчино право” стигат до извода, че детето на Дм. Маркелов има право на минимална социална пенсия в размер на  8232 рубли – 5183 пенсия и 3049 федерална добавка до минималната пенсия.

„Ако бащата на детето бе безработен алкохолик, починал от препиване, щяха да му дадат същата пенсия”, коментира Олга  Маркелова, която работи в училище, получава 16 000 рубли (246 долара) и едва свързва двата края заедно с парите от социалната  пенсия.

Месеци след погребението на Дмитрий Олга разбира, че той е успял да купи жилище, но го е завещал на бившата си любовница.

Близо две години младата жена води кореспонденция с разни бюрократични институции и се опитва да си изясни кой в крайна сметка е изпратил мъжа й в зона на бойни действия, кой би могъл да го признае за военнослужещ, по чия вина е загинал, за чии интереси воюват в Сирия бойци от частни военни компании и чии заповеди изпълняват, ако не на Кремъл и на руското МО?

– Получих десетки официални писма с бюрократично бръщолевене без нито дума конкретна информация. Ето поредната бумага, че уж мъжът ми бил изпратен в Сирия от „Газпром“, но никой не се наема да проследи по веригата кой е вербовчикът му. Пращат ме при Олга Х., с която е живял в Краснодар. Какво може да каже тя? Да не би да има отношение към  ЧВК? – пита Олга Маркелова.

– Втора година настояваме властите да въведат някакъв ред в сектора на „частните военни компании“. Изпратихме десетки комплекти с документи на загинали в Сирия руснаци, които не са били военнослужещи, а наемници от ЧВК „Вагнер“. В писмо до президента приложихме списък с пълните данни на 206 загинали руски мъже – казва председателят на Общоруското офицерско събрание Евгений Шабаев. – Нито един от посочените случаи не бе разгледан. Следственият комитет отказа да започне разследване поради „недостатъчно сведения“. А от московското управление на ФСБ съобщиха, че са приели информацията ни „за сведение“.

Адвокатът Александър Островски нарича „удар в гърба“ отказа на държавата да подпомага осиротелите деца на загиналите в Сирия мъже. Предателство, което продължава второ десетилетие.

„Ние не сме ви пращали на война“. Нали помните тази чиновническа фраза, станала нарицателна след Афганистан?  – припомня адвокат Островски. – При сегашното управление никой няма да си мръдне пръста без категорични указания от президента. Защото с една ръка държавата поощрява наемниците и използва военните им умения, а с другата ръка се отмята от отговорност, когато някой загине.

След като Олга тръгва да търси справедливост за осиротялата си рожба, отношенията с бившата свекърва рязко са се влошили.

– Тя смята, че трябва да си мълчим и да не контактуваме с журналисти, за да не станело „по-лошо”. Служители от държавни институции неофициално препоръчват вдовиците и майките на загинали заедно да настояват близките им да бъдат признати за военнослужещи. В такъв случай властите по-скоро ще отстъпят. Но никой не смее да открито да изрази болката си. Всички се страхуват.

Етикети: * *