Законно е, но не е морално

преди 4 месеца

За да е ефективна една правна система, моралното значение на нейните ключови положения не трябва да влиза в остър конфликт с моралните разбирания на обществото. Затова съвременните правни системи се налага да търсят балансирани морални решения, които да удовлетворят обществото. Възникват два въпроса:

В България има ли ефективна правна система?

и

Всичко законно ли отговаря на нашите морални критерии?“.

Ще разгледам няколко често срещани практики в нашата държава, които почти винаги биват представяни пред обществото като законни. Дали са морални, решете сами! Сравнително честите изследвания на отношенията по оста „право- морал“ показват, че натрупваните отговори на този главен въпрос на правната философия периодично имат нужда да бъдат обобщени и изказани, за да бъдат поставени пред съда на научната общност, а след това да остареят, покрити с прах и очакващи критиката на бъдещата нова теория за отношението между тези две явления.

При избор на изпълнител за обществена поръчка (за построяване на сграда или друг обект, изработване на общ градоустройствен план, строителство на пътища, мостове и т.н.), със стойност на възложената работа десетки хиляди левове, документацията се подготвя така, че на първо място да бъде класиран точно определен кандидат, с когото предварително са уговорени условията и най- вече ангажиментите, които той поема към възложителя. Основният ангажимент е още при получаването на първата сума (обикновено 30% от стойността на проекта). Създаден е механизъм да се осуети преводът, ако ангажиментът не бъде изпълнен.

Съществува и друго изобретение на българската власт – печелене на търгове от „кухи“ търговски дружества. На съответното ниво е взето решение за провеждане на търг по правилата на обществена поръчка. Подставени лица регистрират дружества, подготвят се съобразно предоставената им информация и съобразно специално изготвените за техните профили условия на поръчката.

Тези дружества са създадени единствено с цел да спечелят поръчката. Реално са кухи, празни. Нямат персонал, нямат работници, нямат техника, защото нямат никакво намерение да изпълняват възложената работа. Целта им е само да участват в процедурата и да получат плащането. След това се сключват договори с подизпълнители, които са реални фирми с всичко необходимо. Стойността на заданието се завишава в пъти. Правилният човек печели поръчката, а държавата плаща. По този начин изпълнителят реализира огромна печалба, на която истинското име е измама, присвояване, кражба.

Съществуват различни варианти за използване на служебно положение с цел лична изгода, която винаги е за сметка на обществеността. В този случай деецът използва реално властта си, но всъщност прикрито. Създава търговско дружество, на което собственик и управител е подставено лице (в практиката най-често това са неактивни хора – пенсионер или млад, все още неопитен човек). Това търговско дружество започва и извършва своята дейност под закрилата и реалното управление на висшия държавен служител. Всички частни фирми, които поради естеството на дейността си са зависими от службата, оглавявана от именно този служител, започват активно да си партнират с фирмата, посочена им от него. По този начин си осигуряват възможност да работят необезпокоявани, получават закрила, отстраняват пречки в работата си или такива не им се създават.

По повод извършваните злоупотреби и присвоявания се образува досъдебно производство. Същото умишлено се провежда небрежно, формално и некачествено. Некачественото проведено разследване естествено не може да издържи в съда. Това всъщност е целта – деецът да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Защо все пак е необходимо всичко това, за какво е нужна цялата тази сложна процедура – досъдебно производство, обвинение, предаване на съд, съдене? Не може ли без нея? Отговорът не представлява трудност. В правото съществува правилото, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също деяние.

Влязлата в сила присъда на съда е акт с висша и задължителна за всички органи и лица сила. Оправдателната присъда постановява, че деянието не е престъпление, или че деецът не е виновен. С това случаят се решава окончателно. На злоупотребата е придаден вид на законосъобразно деяние. Деецът не дължи нищо. Нещо повече, може да съди държавата и да получи обезщетение за причинените му страдания. Схемата съдържа няколко компонента: присвояване чрез корупция, оправдаване от съда, обезщетение от държавата. Върховен брутален цинизъм.

Съществува и противоположен вариант – прокуратурата се използва като инструмент за разправа с опонента или конкурента. По поръчка на задкулисно поставения под зависимост прокурор се образува наказателно производство срещу набелязания противник. По инсценирано обвинение, но разследването е реално с всички произтичащи ограничения.

Докато трае разследването, обвиняемият търпи изолация, губи връзки и влияние, понася последиците на процеса. За този период поради наложените ограничения и накърнен имидж дейността запада, влиянието и доверието, което лицето е имало, отслабват. Освободените ниши се заемат именно от тези, предизвикали воденето на делото. Напълно закономерно процесът завършва с определена присъда, но целта вече е постигната – бизнесът на конкурента е унищожен или изместен, освободената зона е заета от заинтересуваните.

Има ли място за морал някъде тук в цялата схема? Българският народ е обезверен до такава степен, че надали някой би се впечатлил от скандала, добил популярност като „Апартаментгейт“, нито от партийните субсидии от 11 лв., станали по някакъв необясним за хората начин 13 лв., нито от всяка друга неморална постъпка на управляващите. Ако висшите държавници смятат, че с няколко оставки ще ни залъжат, че антикорупционната ни система работи, законът е без забележки, а новата агенция върши чудеса, мога да им кажа, че грешат! Оставките могат да бъдат достатъчни за партията, те не са и не могат да бъдат достатъчни за държавата и народа! Трябват ефективни присъди!

Приемането на закон не означава, че дадената материя не бива да се изучава повече, че е достатъчно просто новата уредба да се прилага. Създаването на антикорупционни закони се извършва в обстановка на борба между две противоположни сили. От една страна, е желанието на обществото този процес да се осъществи, а от друга – група хора, които имат интерес от запазване на статуквото. Опитът за кодификация на материята е полезно, но трудно изпълнимо начинание. Създаването на норми без конкретна и ясна практическа приложимост ще бъде просто един закон, още едни органи, многобройни проблеми и голям хаос.

Гражданското общество и по- конкретно ефективният граждански контрол няма дълбоки традиции в нашата страна. Гражданите не са обединени дори по еднакво важните въпроси за всички. Завинаги или временно идеологизацията е крайно маловажен фактор за формиране на правилата на обществото. Настъпи времето на почти пълна деидеологизация. Реални, истински политически възгледи в България няма. Незаинтересуваността, пасивността, безразличието, примирението, липсата на желание за полагане на усилия и други подобни прояви на обществото в своята съвкупност представляват идеална среда за развитието на уж „законните“ и изключително неморални по своя характер схеми.

Питам се, обаче, едно: Кое поведение е по-неморално – на хората с властта или на хората с незаинтересуваността?

Етикети: * * * *