Западният труд срещу източния капитал

преди 7 месеца

Малцина коментират тази страна на спора около плана "Макрон".

Най-важната характеристика на Глобализация 3.0, започнала след 1990 г., е глобалната експанзия на капитала при запазване на националната специфика на труда. В края на тази вълна България става член на ЕС. Нормално е в този процес печалбите на капитала да растат, предвид изобилието на евтин труд. Този западен капитал създаде у нас много работни места, плаща данъци и осигуровки, но най-вече създаде нова конкурентна индустрия, а покрай нея – и ново поколение български експерти, мениджъри и предприемачи. А в комплект с еврофондовете – на практика подпомогна и развитието на българския национален капитал.

В рамките на Глобализация 3.0 – износ на индустриален капитал, се развива и общият европейски пазар. Но забележете – износът от Изток на Запад на този етап е основно износ на стоки (изключая туризма). Все още е много трудно трудът да продава своята „стока“ зад граница, т.е. трудът не може да се сравнява с капитала именно по своята мобилност, което му носи свръхпечалби. Но с дигиталните технологии започват промените. Първи са IT секторът и outsourcing услугите.

Характеристиката на Глобализация 4.0, започнала от началото на 21 век, е глобализацията на труда в сектора на услугите (в индустриалния сектор трудът в изнасяната продукция отдавна е глобален). Това ще е темата тези дни на Световния икономически форум в Давос и презентацията на неговия основател Клаус Шваб.

С други думи, казусът на българските транспортни предприемачи/капиталисти е свързан именно с глобализацията на услугите и труда за тяхното производство. Сблъсъкът със „западния“ труд е челен, защото тук цената е решаваща. При стоките все пак качеството и други елементи на стоката могат да дават „въздух“, „възглавница“ на по-скъпия труд.

И така, изходът е или да се регулират условията (норми, безопасност, хигиена, застраховка, възнаграждение, осигуряване и т.н.) на предлагането на една и съща услуга, т.е. да бъде смекчена максимално разликата в цената на труда в себестойността на услугата, или да бъде оставена свободната конкуренция на общия пазар в стил „капитализъм от 19 век“ без или с минимални регулации.

Само на пръв поглед втората опция е вярната. Защото сътресенията след 2008 г. доведоха бунта на „сините якички“, останали без работа заради износа на производства. И Брекзит, и Тръмп. А преди да е решен техният казус, представяте ли си света с „белите“ якички (чиновници, учители, счетоводители и т.н.) също без работа поради износа на техните работни места към развиващите се страни с евтин труд?

Капиталът иска това, но дали е възможно да расте без баланс? Какво прави с труда на Запада?

Дали Макрон не загатва посоката на Глобализация 5.0 – балансът на глобалния труд и капитал?