Защо американците работят толкова много?

преди 6 месеца

Икономистът Джон Мейнард Кейнс предсказва появата на толкова богати общества, че хората почти няма да трябва да работят. Но нещата не се развиват по този начин.

От Ребека Роусън, „The Atlantic„, 7 януари 2016 г.

С какво всички ще си уплътняваме времето, когато ще трябва само да работим по 15 часа седмично? Това е въпросът, който тревожи икономиста Джон Мейнард Кейнс през 1930 година, когато пише краткото си есе „Икономическите възможности за нашите внуци”. През следващия век, прогнозира той, икономиката ще стане толкова продуктивна, че хората почти няма да трябва да работят.

За известно време изглеждаше, че Кейнс е прав – през 1930 г. средната работна седмица е 47 часа. През 1970 г. тя е спаднала до малко под 39.

Но тогава нещо се променя. Вместо да продължи да намалява, продължителността на работната седмица се закотви някъде малко под 40 часа седмично за цели пет десетилетия.

Какво се случи? Защо днес хората работят толкова, колкото и през 1970 г.?

Нямаше да има нищо за чудене, ако Кейнс беше сгрешил в предвиждането си, че увеличаването на производителността на икономиката ще направи стандарта на живот

„между четири и осем пъти по-висок, отколкото е днес“.

Но Кейнс се оказва прав. Технологиите направиха икономиката много по-продуктивна. Според Бенджамин М. Фридман, икономист от Харвард,

икономиката на САЩ е на път да достигне осмократното увеличение, предсказано от Кейнс, към 2029 г.

Това е 100 години след последните данни, до които Кейнс би имал достъп. (Кейнс не уточнява какво има предвид под „стандарт на живот“, така че Фридман използва БВП на човек от населението като заместител).

В ново изследване Фридман се опитва да разбере защо тази повишена производителност не е довела да увеличаване на свободното време. Дали пък  хората просто никога не се чувстват удовлетворени и винаги искат повече пари, за да си купят нещо, за което не са си мислели преди?

Този аргумент е в най-добрия случай крайно недостатъчен„,

пише Фридман. Ако беше така, защо за известно време продължителността на работната седмица намалява?

Друга теория, която Фридман разглежда, е, че

в ерата на все по-малко ситуации, предлагащи ефективни възможности за лични контакти и взаимоотношения”,

хората може да отдават по-голямо значение на социализацията, която се случва на работното място. Но доказателствата за това

остават в най-добрия случай неустановени“

и отново не разкриват причината за

„рязкото обръщане на тенденцията към промяна на продължителността на работната седмица в САЩ през 70-те години“.

Има и трета възможност, която звучи по-убедително:

Наличието на неравенство в американското общество води до това, че ползите от увеличаването на производителността не достигат до широки слоеве от населението. С други думи, повечето американци са твърде бедни, за да работят по-малко. За разлика от другите две обяснения Фридман смята, че това се вписва хронологично: Неравенството намалява в Америка по време на следвоенния период (заедно с продължителността на работната седмица), но от началото на 70-те години отново нараства драматично.

Прогнозата на Кейнс се основава на идеята, че „стандартът на живота” ще продължи да се покачва за всички. Но Фридман показва, че това не се е случило. Въпреки осмократното нарастване на икономиката като цяло (както предсказва Кейнс) това съвсем не е така за средния американски работник. За него увеличението на дохода към 2029 г. ще бъде вероятно около 3.5 пъти спрямо времето, когато пише Кейнс, а това е малко под долния праг на предвиждането за увеличение от четири до осем пъти, направено от икономиста.

Това може да се види в данните за средния доход на работника през този период, които отразяват промяната през 1973 г. По едно и също време доходите спират да растат, а работната седмица спира да намалява. Според Фридман:

Между 1947 и 1973 г. средната почасова заплата за неквалифицираните работници в частните индустрии (без селското стопанство), преизчислена в долари със стойност от  2013 г., почти се удвоява – от $ 12.27 до $ 21.23. Това е среден темп на растеж от 2.1% годишно. Към март 2013 г. обаче средната почасова заплата е $ 20.13, т.е. с 5% по-ниска от нивото през 1973 година.

”За повечето хора магията от увеличената производителност спря да работи около 1973 г. и те трябваше да продължат да работят същите часове, за да поддържат вече достигнатия жизнен стандарт.“

Кейнс предрича една оптимистична версия на това, което икономистите наричат „​​технологична безработица“.  Предполага се, че нуждата от труд ще намалее, защото машините ще извършват много от дейностите. Според Кейнс този тип „безработица“ ще бъде разпределена повече или по-малко равномерно в обществото под формата на увеличено свободно време.

Фридман показва, че реалността се приближава повече до една по-тъмна версия на „технологичната безработица“. Не се стига до масова безработица, а до т.нар. мек пазар на труда, в който милиони хора

отчаяно търсят каквато и работа, дори за ниска заплата, стига да я получат”.

Неотдавнашно проучване на Marketplace установи, че за половината работници основна загриженост не е, че работят прекалено много, а че работят твърде малко. Това вероятно не е защото работата им харесва особено, а защото се нуждаят от пари.

Етикети: *