Защо централноевропейските националисти обожават Израел?

преди 4 седмици

Това, което привлича източноевропейските популисти към Израел днес, е, че той напомня на тяхната отколешна мечта: Израел е демокрация, но етническа демокрация; определя се като държава за евреите по същия начин, по който източноевропейците си представят своите държави като държави на поляци, на унгарци или на словаци.

Нетаняху и Орбан. Снимка: Rueters

От Иван Кръстев. Публикация на New York Times

Периодите на трансформация рядко са били особено комфортни за евреите и настоящият исторически момент не е изключение. Антисемитизмът е във възход и мнозина се страхуват, че днешният възход на национализма само ще го подсили.

Но има нещо странно: нарастването на антисемитизма в Европа е съпроводено с нарастващо очарование на част от европейската крайна десница от Израел и по-специално от премиера Бенямин Нетаняху. Пленителната му сила се усеща особено остро сред управляващите национални популистки партии в Централна Европа, регион, където антисемитизмът исторически е намирал плодородна почва.

Лидерите от Централна Европа гледат на Нетаняху като на близък съюзник. Миналата година Вишеградската група – организация за сътрудничество между страните от Централна Европа, обяви планове за провеждане на среща в Израел – първата подобна извън Европа. В крайна сметка планираният съмит не се състоя заради скандала  между Полша и Израел във връзка с Холокоста, но символиката беше значима и лидерите от трите останали страни от Вишеградската група – Унгария, Чехия и Словакия – посетиха Израел.

От своя страна г-н Нетаняху култивира отношенията си с централноевропейските популистки лидери. Той нарече Виктор Орбан „истински приятел на Израел“ в същото време, когато видни членове на еврейската общност в Будапеща критикуваха унгарския лидер за антисемитски тонове в неговата кампания срещу Джордж Сорос.

Защо централноевропейските популисти са привлечени от Израел и от г-н Нетаняху по начин, наподобяващ хипнотичното  очарование, което западноевропейските левичари от 60-те и 70-те години изпитваха спрямо Куба и Фидел Кастро?

Източноевропейската политика на Израел

Безспорно то се дължи отчасти на реални политически калкулации. Израел е рационален актьор и като всеки рационален актьор търси съюзници. Нетаняху вижда в правителствата на Централна Европа потенциални защитници в рамките на Европейския съюз, които биха могли да помогнат да се намали натискът от страна на Брюксел върху многото констатирани нарушения от стана на Израел по отношение на човешките права. За тази цел той често посещава региона. Неговите усилия бяха възнаградени: Чешката република, Унгария и Румъния наскоро блокираха решение на Европейския съюз, критикуващо плана на Съединените щати да преместят посолството си в Израел от Тел Авив в Ерусалим.

За централноевропейските правителства специалните отношения с Израел са начин да се извлече полза от динамичната икономика на Израел и да се сближат с президента Тръмп и неговата произраелска администрация. Широко разпространено в региона е вярването, че за да бъде лидер на малка централноевропейска държава, поканен в Белия дом, той трябва или да закупи солидно количество американска военна техника, или г-н Нетаняху да лобира за посещението.

Но съюзът на популистите с Израел е нещо повече от брак на удобство и стратегически калкулации.

Шломо Авинери, великият либерален израелски учен, твърди, че макар Израел да е разположен в Близкия изток, неговата политика често е източноевропейска по характер. Не само защото бившият Съветски съюз е най-големият източник на емиграция в Израел и това дава отражение върху политиката на страната. Много от основателите на еврейската държава са родени в Централна и Източна Европа и политическите им представи са формирани от политиката на новите независими държави, възникнали в региона след Първата световна война.

В много отношения ционизмът е огледален образ на националистическата, често антисемитска политика, която доминира в Централна и Източна Европа между двете световни войни. Онова, което привлича източноевропейските популисти към Израел днес, е че той напомня тяхната отколешна мечта: Израел е демокрация, но етническа демокрация;  определя се като държава за евреите по същия начин, по който източноевропейците си представят своите държави като държави на поляци, на унгарци или на словаци.

Израел е запазил героичния ореол на жертвоготовност в името на нацията, който националистическите политици копнеят да възродят в собствените си общества.

Освен това имаме тревожна демографска картина. Централно- и източноевропейците виждат в Израел единственото западно общество, което печели демографската битка, като преобръща тенденцията на демографския спад. В момента Източна Европа е регионът с най-бързо намаляващо население на света. Успехът на Израел да убеждава пръснатите по света евреи да се преселят в Родината-Майка и неговата ефикасност при убеждаването на израелците да раждат повече деца, им изглеждат като чудо.

Източноевропейските популисти също споделят недоверието на г-н Нетаняху към всичко, което изглежда пост-национално или намеква за космополитизъм. Те са съгласни консервативният израелски политически философ Йорам Хазони, който е автор на влиятелната книга „Добродетелта на национализма„. Той също е поддръжник на Нетаняху и твърди, че основният политически сблъсък в световната история не е нито между класите, нито между народите, а между националистите, които вярват, че националната държава е най-добрата форма на политическа организация и империалистите, които защитават всеобщата империя.

За г-н Хазони и за неговите последователи Римската империя, Хабсбургската империя, Съветският съюз, Европейският съюз и дори Съединените щати след Студената война са просто различни форми на идеята за универсална империя. А отговорността на истинските националисти е да се борят срещу нея.

Г-н Нетаняху илюстрира по привлекателен начин как може да се води политика и в други сектори. Той води избирателни кампании, подобни на като войни, при които не се вземат пленници. Неговите избиратели са склонни да му простят обвинения в корупция. Г-н Орбан вижда какво се става в Израел и се възхищава от колегата си.

В същото време Нетаняху е достатъчно силен да преодолее критиките на останалия свят, като същевременно запази правото си да се чувства жертва – стратегия, на която партията „Право и справедливост“ в Полша често подражава.

Израел е малка държава, но благодарение на своята икономическа и военна мощ играе в лигата на великите сили и демонстрира способност да се противопоставя дори на Съединените щати.

Като разберем причините за очарованието на централноевропейците от Израел,  ще декодираме техните политически мечти, но също и техните мисловни ограничения. Ключ към националистическата политика на Израел и неговата съпротива срещу международния натиск е израелският аргумент, че страната е изправена пред екзистенциални заплахи. Да, понякога израелските политици цинично злоупотребяват с тези заплахи, но заплахите са реални. Същото не може да се каже за страните от Централна Европа, които сега като част от Европейския съюз се радват на най-мирния период в историята си.

Популистките лидери в Централна Европа виждат в Израел модел за това как една малка държава може да бъде суверенна и героична. Но мечтите за нормален живот, а не фантазиите за героични жертви са мотивиращата сила за повечето източноевропейци.

С други думи, на лидерите им е по-лесно е да се възхищават от Израел, отколкото да убедят своите общества да му подражават.

Етикети: * * * *