Защо Германия и САЩ се разминаха за подялбата на Косово?

преди 6 месеца

На коя страна би застанала България между Берлин и Вашингтон , по отношение на евентуалната размяна на територии между Сърбия и Косово? Какво ще стане с българите в Босилеград ?

От Николай Кръстев. Публикация на Квадрат 5

Засилват се гласовете в региона на Западните Балкани за подялбата на Косово или както по-витиевато се казва на езика на дипломацията за размяната на територии между двете съседни страни Сърбия и Косово. Всъщност тази идея не е нова и за нея започва активно да се говори още от края на 90-те години на миналия век, а когато сръбският интелектуалец Добрица Чосич,става президент на вече бившата Съюзна република Югославия през 1992-93 година, води преговори с умерения лидер на косовските албанци Ибрахим Ругова за подялбата на Косово. Двамата почти успяват да се договорят, когато президентът на Сърбия Слободан Милошевич я отхвърля, за да се стигне до конфликта между Белград и местните албанци през 1999 година.Възможно ли е обаче днес ново решение за Косово в стила на Добрица Чосич, но с помощта на Вашингтон , Брюксел и Москва?Когато работих в Белград като кореспондент на БНР , в едно от интервютата ми с министъра на външните работи на съседна Сърбия Ивица Дачич, той лансира идеята за така нареченото “джентълменско споразумение“ за Косово. Това според него означаваше , че както на Сърбия са и били отнети 15% от територията с отделянето на Косово, така днес било редно и тя да получи 15% от Косово, визирайки северната част, в която доминира сръбско население.Размяната на територии или корекцията на границите би довела и до размяна и на население, което би отворило доста сериозни въпроси от имуществено – правен характер.За корекция на границите започна да се говори през лятото на 2018 година, когато стана ясно, че президентите на Сърбия и Косово Александър Вучич и Хашим Тачи имат подобни планове.Според лансираните идеи Сърбия би получила четирите северни общини населени от сърби, а Косово трите общини Прешево, Медведжа и Буяновац в югозападната част на Сърбия , намиращи се в близост до границите с Косово , Македония и България.В този район вече имаше конфликт през зимата на 2001 година, когато местните албанци се вдигнаха на въоръжен бунт срещу сръбските власти.Благодарение на намесата на Брюксел и Вашингтон конфликтът между централните власти и сепаратистите бе туширан, а паравоенната Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац бе разоръжена, а членовете и амнистирани.Всъщност местните албанци още през 1992 година провеждат референдум за присъединяването им към Косово, което по това време е автономна област в Сърбия, а Югославия започва кърваво да се разпада.Очаквано референдумът бе признат за нелегитимен от Белград , но желанието на местните албанци остава непроменено близо 30 години, заради нерешените социални и икономически проблеми в него. В Прищина и в Прешевската долина обаче, възприемат този регион като източно Косово. Неотдавна президентът на Косово Хашим Тачи дори каза, че сънува Прешевската долина като част от Косово. След идването в Белия дом на президента Доналд Тръмп започнаха да се чуват доста противоречиви сигнали за Косово и за необходимостта от постигането на ново трайно решение между сърби и албанци.Администрацията на Тръмп обнови доста сериозно интереса си към тази част на Балканите. Вашингтон назначи двама свои висши дипломати – Матю Палмър, отговарящ за Западните Балкани и Ричард Гренел, посланик на САЩ в Германия и доскорошен шеф на Националното разузнаване на САЩ , ползващ се с високото доверие на Белия дом. И именно на него бе поверен ключовият диалог между Белград и Прищина.

Тръмп започна да форсира постигането на споразумение между косовските албанци и сърбите в опит да покаже, че във външнополитически план може да има пробив и в решаването на косовския въпрос.Нещо повече, той обяви, че е готов да отвори вратите на Белия дом и да покани лидерите на двете страни Вучич и Тачи, за да подпишат официално нов договор. Сърбия още през 2019-та година предложи Русия да участва в преговорите за постигането на тази сделка. Идея, която виждаме, че бе официално предложена преди седмица от говорителя на Ричард Гренел – Русия е активна по темата и винаги е показвала своята ангажираност с този въпрос. Пристигналият през 2019 година нов руски посланик в Белград – Александър Боцан Харченко даде ясно да се разбере, че Москва няма да стои встрани от повторното отваряне на косовския въпрос. Той добре познава Балканите, защото е участвал в мирните преговори в Дейтън и в тройката преговарящи за Косово, заедно с германския дипломат Волфганг Ишингери колегата имот САЩ Франк Уизнър. ЕСв лицето на своя Върховен представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел лансира също подобна възможност, което изглежда започва да пропуква европейското единство за непроменимост на границите.Явно сме свидетели на оттегляне от политиката на трите „не“ , лансирана от международната общност още в периода преди официалното отделяне на Косово от Сърбия през 2008 г. „Не“ към връщането от преди1999 година, „не“ на отделянето на части от нея и „не“ на присъединяването към съседни държави. Днес се намираме в ситуация на Балканите , в която САЩ и Сърбия, подкрепяни негласно от Русия и Франция искат промяна на границите между Белград и Прищина, а единствено Берлин да се обявява против това.Всъщност сега Германия остава единствения стълб на регионалната стабилност. Политиката на Берлинев полза на запазване на настоящите граници в региона, защото разбира, че

подобен ход можеда отвори „кутията на Пандора“

и отново да се стигне до напрежение. Берлин смята, че е необходим преди всичко „добър, а не бръз договор “ между Белград и Прищина. Според австрийското изданието „Дер Щандерт “ Ангела Меркел e за даването на специален статут за северно Косово, което да бъде част от Асоциацията на сръбските общини, както предвижда Брюкселското споразумение, но което все още не се изпълнява.Канцлерът Меркел от самото начало бе против идеята за промяна на границите, защото се опасява от безредици на Балканите. А Западните Балкани отново са изправени пред многобройни рискове като напрежението в Босна и Херцеговина, слабата демокрация в Сърбия,както и конфликта за църковните имоти на Сръбската Православна Църква в Черна Гора.Като се добави към това и политическата криза, в която се намира Косово, където под натиска на Ричард Гренел, кабинетът на премиера Албин Куртибе свален , то картината става все по сложна за прогнозиране. Именно това действие на Гренел предизвика напрежение между ЕС и САЩ. А Гренел бе против Курти , защото доскорошният премиер е против плана за размяна на територии със Сърбия. Изпълнителният директор на Център за международна публична политика в Косово Мишел Зубеница, заяви че направеното в посока на нормализирането на отношенията между Белград и Прищина като договорката за установяване на директна авио и ж.п връзка по идея на специалния пратеник на САЩ Ричард Гренел има своето значение.Друг косовски анализатор Белюл Бечай предполага, че преговорите между Белград и Прищина може да завършат или с договор за признаването на настоящите граници , за което настоява Германия или с размяна на територии, което не се изключва от Вашингтон.Според Бечай лошото е, че ЕС попада все повече под влиянието на САЩ по темата.Сходна позиция изрази и влиятелния експерт от САЩ по балканските въпроси Даниел Сервер .

Неотхвърлянето на идеята за корекция на границите и размяната на територии от страна на Върховния представител на ЕС Жозеп Борел е “опасна и неискрена позиция“ добавяйки, че ЕС се движи по линията, която се води от посланик Гренел. А това според Сервер означава, че Брюксел приема плана на Вашингтон.Белградският анализатор Йелена Милич изненадващо коментира поведението на Германия спрямо Косово и че то не трябва да се влияе от отношението на Берлин към Вашингтон:

„Ако твърдите, че компромисното споразумение, което може да се постигне , ще предизвика дестабилизация , то тогава какво правиха ЕС и САЩ преди 20 години? Как тогава Албания, Черна Гора и Македония станаха членове на НАТО? Нима това не дестабилизира региона?“Тя дори стигна по далеч в коментара си, определяйки действията на Германиякато „проблемни“.

За разлика от Йелена Милич, Сръбската Православна Църква е категорично против подялбата на Косово, защото част от православните манастири и храмове биха останали извън нейния пряк контрол.СПЦ може да се превърне в сериозен противник на политиката на президента Вучич за договорената размяна на територии между Сърбия и Косово, което още повече би разколебало сръбското общество, защото в немалката си степен то се вслушва в мнението на патриарх Ириней. Сръбската патриаршия има ясно изградена негативна позиция, както против отделянето на Косово от Сърбия , така и срещу неговата подялба.Наскоро президентът на Северна Македония Стево Пендаровски реагира по темата за рисковете за Балканите от евентуалната подялба на Косово. Той я определи като лоша за региона. Това доведе до остра реакция от страна на сръбския министър на отбраната Александър Вулин, призовавайки Пендаровски:

„да мълчи на езика, който му го признава само Сърбия“.

Непремерената реакция от страна на Сърбия към президента на суверенна и независима Македония, която от скоро е член на НАТО показва нервността на Белград по темата. Президентът на Сърбия Александър Вучич коментира , че колегата му Стево Пендаровски е направил изказването за Косово „защото искал да се хареса на Германия“.

Идеята за размяната на територии между Сърбия и Косово може да донесе само нестабилност и проблеми в региона и да изкара духа от бутилката. Дали може да бъде спряна тази идея е още доста рано да се каже. Не е изключено все пак ако има време за промяна на идеята четирите северни общини в северно Косово да получат по голяма регионална автономия , но в Косово, а трите общини от южна Сърбия да засилят повече институционалните си връзки с Прищина , което може да спусне задаващото се напрежение на Балканите.Но дали има време за подобна дипломатическа маневра?На този фон изниква въпросът каква би била позицията на българската дипломация в тази ситуация? Разчита ли София знаците, които вижда и чува в регионалното пространство? И как би действала в тази ситуация? На коя страна трябва да застане България , на страната на Вашингтон, Белград и Брюксел или на тази на Берлин, която е ясна и предвидима и внасяща стабилност на Балканите чрез европейската им перспектива? Несъмнено изборът ще е сложен, защото и Вашингтон и Берлин са първостепенни съюзници на България. Пред сложен избор ще е поставена България в една такава хипотетична ситуация.

България има за какво да е загрижена, защото в близост до Прешевската долина, в южна Сърбия се намира Босилеград, район в който живеят етнически българи и всяка промяна, би касаела България в не малка степен.Близостта на Прешевската долина до границата на България със зоната на размяна на територии между Сърбия и Косово, трябва да държи страната ни будна към тези процеси.Има ли варианти за българската балканска дипломация , относно едно такова развитие на процесите в близост до границата ни?Преди известно време външният министър Ивица Дачич предложи Сърбия да помогне на България за Гоце Делчев в спора с Македония, в замяна на което страната ни да оттегли признанието си за Косово… Дали смесването на косовския въпрос и острите искри между София и Скопие няма допълнително да утежнят регионалния климат?

Какво следва от тук нататък в сложните балкански процеси предстои да видим.Колко дълго ще продължат тези разговори предстои да видим, но едно е ясно от сега, че рискът Балканите скоро да влязат в зона на неизвестност е много сериозен.

*авторът е бивш кореспондентна БНР в Белград2003-2011г., бил е специален пратеник по време на конфликта в Косово през1999г и вМакедония , по време на бежанската криза1999 и конфликта 2001 год., многократно е работил в Косово,Черна Гора, Босна и Херцеговина, както и в Хърватия. Той е бивш кореспондент на БНР в Москва 2015-2017 г.

Етикети: * * * *