Защо „не бяха намерени достатъчно доказателства“ за вината на Сергей Антонов?

преди 9 месеца

Калин Манолов

Още през 1983 г. разследващата журналистка Клеър Стърлинг обяснява това в книгата си „Времето на убийците“. Издадох я „в чест“ на четвъртвековния юбилей от атентата срещу папата през 2006 г.

Клеър Стърлинг

„Когато Антонов беше арестуван на 25 ноември 1982 г., бях в Тел Авив. Водещият на пресконференцията в София се опита да хвърли вината върху мен. Опитът му бе тромав и смехотворен. Но стана така, че като се върнах вкъщи, вече не ми бе до смях.

В Тел Авив бях, за да разбера от МОСАД дали Агджа е бил в палестински партизански лагер. Нямаха никакви данни, но във връзка със статията ми ме увериха, че “българите не са толкова тъпи”. Току-що бях пристигнала вкъщи, когато се обадиха от американското посолство. Беше Фредерик Врийлънд, Фреки за приятелите си, между които предполагам, бях и аз. Познавах го от около 20 години. Преди това няколко пъти се бяхме срещали в Париж, Рабат и Рим.

Искаше спешно да ме види. Възнамерявах да вечерям с Марвин Калб, който беше пристигнал от Вашингтон, за да допълни сценария си за документалния филм на Ен Би Си. С него дойде и стара приятелка – Джуди Харис. Дребничка блондинка с остър ум тя оказа неоценима помощ на Марвин и на продуцента Тони Потър за филма. Надявах се да я убедя да помогне и на мен.

Казах на Фреки, че нямам много време. “Ще бъда кратък. Тръгвам към теб”, отвърна той. Когато влезе, изглеждаше сериозен. Пред чаша вино поговорихме за статията и за книгата, която пиша. Да, арестът на Антонов е голяма сензация, изумително събитие.

Тогава Фреки каза: “Слушай, не искам да те плаша, но разбрахме, че българите са решили да те ликвидират”. “Откъде знаеш?”. “От италианците. Не е абсолютно сигурна информация, но смятаме, че трябва да знаеш”, отговори той.

Какви предпазни мерки да взема? “Клеър, и преди си била в такова положение с „Червените бригади”, знаеш какво се прави… Може би трябва да замълчиш за известно време. Махни се от града, но разбира се, ти ще си решиш…”

Телефонът иззвъня. Марвин и Джуди ме чакаха долу. “Благодаря ти, Фреки”, казах искрено. Бях разтърсена и казах всичко на Марвин и Джуди. Бяха шокирани.

Нямах никакви основания да се съмнявам в предупреждението, нито да подценявам заплахата. Досадни журналисти са били премахвани и преди, а аз бях доста уязвима мишена.

Андропов все още диктува живота ни и от отвъдното

За българските власти се носеше лошата слава, че редовно ликвидират онези, които им пречат. С чадър убиха писателя-изгнаник Георги Марков в Лондон на 7 септември 1978 г. Марков бил убоден в дясното бедро, както вървял по улицата. Починал от отровата рицин, която била в миниатюрна платинена сачма на върха на чадъра. Използваха поне още два пъти същото устройство в Лондон и Париж.

Писателите и дисидентите, които говорят по Би Би Си и „Свободна Европа”, със сигурност са по-малка опасност за българските управници, отколкото някой, който ги е уличил в престъплението на века. Властите в България и СССР видимо бяха ядосани от международния скандал, който несъмнено щеше да им навреди.

Управляващите във Вашингтон очевидно не се интересуваха особено от мен. В известен смисъл това ме безпокоеше. Бях благодарна на Фреки за предупреждението, но не можех да очаквам съчувствие от моето правителство. През лятото Вашингтон посрещна студено статията ми за предполагаемата съветска вина в покушението срещу папата. Тогава Юрий Андропов бе един от кандидатите за поста на умиращия Брежнев. Сега италианският съд беше по-напреднал от мен в разплитането на заговора, а човекът, който беше директор на КГБ, на 13 май 1981 г., застана начело на СССР.

При това положение, с Андропов като ръководител на СССР, западните правителства повече от всякога не искаха да се разбере истината за покушението срещу папата. Те дори започнаха открито да защитават съветския генерален секретар.

Хари Гелдман, наскоро пенсиониран висш служител на ЦРУ, написа във „Вашингтон пост”, че „за мнозина на Запад мисълта, че руснаците са участвали в покушението срещу папата е толкова ужасна, че просто не желаят да се говори за това“.

Нежеланието на Запада да приеме, че българите и руснаците са виновни, не е учудващо. Ако се съгласим, че политиката на съветските ръководители е да убиват западните ръководители, как трябва да отговори Западът? Какви договори тогава трябва да се сключват със Съветския съюз? Какви да бъдат отношенията със СССР: от оръжейния контрол до търговските връзки, в един свят, където се прилага подобна съветска политика? И ако руснаците наистина са способни на такива деяния, още какво биха могли да направят?

Последиците биха били непоносими и изключително опасни. Така че не е ли по-добре версията за планирано покушение срещу папата да си остане само недоказана хипотеза? Затова не бива да се учудваме, че мнозина умерени западни граждани смятат, че заради спокойствието на света СССР трябва да бъде оневинен. Ако преобладаващото мнение във Вашингтон бе такова, а както ще видим, то беше точно такова, зад мен нямаше да се изправи мощна американска подкрепа. Българските власти без съмнение го знаеха.

Агент „Талев“ (Иван Гарелов) посреща агент „Румен“ (Сергей Антонов) на софийското летище. Вдясно зад Гарелов е шефът на БТА Боян Трайков
Снимка в. „24 часа“.

Бяха се постарали да изложат на показ една “бивша американска журналистка” като първостепенна мишена. Твърдяха, че от пелени съм работила за ЦРУ и се опитваха да ме дискредитират пред хората, които все още вярваха в мен. Такава беше публичната им позиция. Българите не може да не са знаели, че поставям в неудобно положение собственото си правителство, включително и ЦРУ. Както и за горещото желание на висшите ешeлони на властта във Вашингтон да млъкна или да се махам.“

Превод Огнян Дъскарев

Етикети: * * * *