Защо не обичам СССР

преди 2 месеца

Каква е равносметката от експеримента „съветски съюз”: мизерия; затворени граници; репресии и пропаганда; огромни държавни средства, хвърляни за надпревара във въоръжаването и военни авантюри в чужбина.

И така, приятели, днес ще ви предложа подробен и интересен текст, в който ще разкажа защо не обичах и не обичам СССР.

Феновете на соца често ме питат защо е така. Смятам да обясня с факти и примери, без измишльотини и евтини трикове.

1. Тоталната уравниловка

Съветската пропаганда постоянно тръбеше, че в СССР всички са равни, като пропускаше да допълни, че съветските граждани са равни не по богатство и свобода, а по безправие и бедност. Инициативните и действени личности не срещаха подкрепа, до 1987 г. частната инициатива бе поставена извън закона и ако бихте искали да живеете малко по-прилично от безформената сива маса, бихте могли да изберете един от двата пътя: или да се издигате „по партийна линия“, като се приспособявате към болшевишката идеология, или да се позиционирате отвъд закона, като се хванете с нелегално производство на дънки или с контрабанда.

Имаше и трети вариант: да се кандидатирате за Юрий Гагарин или Алла Пугачова, но на подобен шанс можеше да разчита само 0.01% от населението.

Огромното мнозинство съветски граждани бяха „равни“ в общата си мизерия, но вижте какъв парадокс – днес феновете на СССР сочат общата мизерия като пример за общо „благо”. Сиреч, наистина живеехме бедно, ала никой никому не завиждаше, защото ВСИЧКИ бяхме еднакво нещастни.

Велико обществено благо! Мерси.

2. Демагогия и пропаганда

СССР бе първата и дълго време единствената държава, където демагогията и пропагандата се бяха просмукали във всяка сфера на личния и на обществения живот. Лекции по съветска демагогия и пропаганда преподаваха във факултетите по журналистика, в разните „курсове за переподготовка“, във военните училища и „висшите партийни школи“. Мисията на демагогията и пропагандата бе постоянно и повсеместно да доказва, че СССР е най-прекрасната държава на света и че всички ни завиждат до посиняване.

Демагогията бе прилагана с цел за „диалетическо омагьосване“ на аудиторията при обсъждането на сложни и злободневни проблеми. Например, когато трябваше да отговорят на въпроса защо съветските трудещи се нямат истински права и свободи, демагозите обясняваха, че в Америка още линчуват негрите, а на въпроса защо алкохолизмът е толкова масово явление в СССР разказваха баснята за „коварния план на Алън Дълес” да унищожи Съветския съюз.

Демагогията предоставяше наръчник от хватки, които не дават отговор на наболелия въпрос, но притискат събеседника до стената.

Пропагандата  бе използвана във всички области и особено в средствата за масова информация. Ако в новините по телевизията съобщаваха, че в някоя западна държава правителствените сили са били нападнати от просъветски разбойници, бандитите бяха наричани „партизани“, „борци за свобода“ или „борци срещу потисничеството“.

Но ако в държава от социалистическия лагер започваше съпротива срещу властта, недоволните граждани бяха заклеймявани като  „бандити“, „въоръжени пройдохи“ или „наемници на западните шпионски централи“.

В СССР демагогията и пропагандата бяха тотални. Което значи, че всяко събитие бе тълкувано само от гледна точка на съветската ценностна система, без да бъде допускано друго становище.

По време на перестройката мнозина така и не успяха да се преустроят, защото изпаднаха в стреса, че „по телевизиите казват какви ли не неща и не знам на кого да вярвам?“

3. Репресиите

Малцината граждани, които интелектуално и морално израстваха над съветската ценностна система и не искаха повече да живеят в тотална уравниловка, демагогия и пропаганда, бяха подлагани на репресии. Днес понятието „репресии“ поражда асоциации само със сталинския период, но всъщност срещу съветските граждани постоянно бяха прилагани репресии, които не включваха само убийства.

Инакомислещите в СССР бяха лишавани от права, хвърляни в затвори и психиатрични клиники. В наказателната съветска психиатрия бе въведена „диагноза“ като „прекалено използване на научна терминология“. Сещате се, че с подобна „диагноза“ бяха хвърляни в клиники и лудници разумни хора, които се опитваха да прозрат и да докажат порочните основи, върху които бе градена съветската политическа система, и които по интелектуален капацитет и ерудиция значително превъзхождаха мъчителите си.

Освен истинските дисиденти бяха репресирани всички нормални човешки същества, които не се вписваха в тесните схеми на т. нар. съветски човек (Хомо советикус). Които ходеха с по-дълга коса или с тесни панталони (а след десет години – с твърде широки), които слушаха „забранена“ упадъчна музика или наричаха нахлуването в Афганистан  „агресия“, а не „помощ за братски народ“ и още множество перверзии, с които ни мъчиха през целия период на съветската власт.

4. Безправното население

Съветската пропаганда с пяна на устата проповядваше, че гражданите у нас разполагали с някакви права, но всъщност истинските права на съветския човек бяха твърде малко: да се роди, да превива гръб в полза на държавата, да се пенсионира и по възможност по-скоро да умре, за да не натоварва хилавата съветска икономика. Такъв бе целият „спектър” от права на Хомо советикус.

Няма защо разни демагози да ми обясняват с днешна дата, че „такова било времето”. Защото по същото „такова” време гражданите на напредналите държави разполагаха с далеч повече права: право на частна собственост; право да пътуват в чужбина (без да питат партията-държава); право да се сдружават в партии и неправителствени организации; право да развиват собствен бизнес, да притежават акции, части или цели производствени фирми; право изобщо да не работят, а да си живеят живота, както искат, без да чакат разрешение от някаква си държава.

В напредналите страни гражданите имаха и имат право да притежават оръжие и даже правото на въоръжено въстание, ако решат, че държавата е станала твърде нагла и нарушав правата им.

Съветските граждани живееха като крепостни селяни,  на които пропагандата постоянно набиваше в главите колко свободен и колко хубав е животът им.

На общо събрание в голям завод лектор от Москва надълго и нашироко разяснява какъв безкраен списък от права и свободи предоставя на трудовите хора новата съветска конституция. Свършва докладът и идва ред на въпроси от аудиторията. Един работник вдига ръка и пита:

– Извинете, имам ли право да…

– Имате право, скъпи другарю! Та нали това обяснявам вече два часа: новата конституция ви предоставя неограничени права!

– А имам ли право да…

– Имата, имате, скъпи другарю!

– Добре тогава, а мога ли …

– Нее! Не можете!

5. Липсата на уважение към личността

Една от най-ярките черти на живота в СССР бе тоталното презрение към съдбата на отделния човек. Писателят  Анатолий Мариенхоф, живял по времето на Сталин, майсторски е фиксирал епохата с афоризма:

„Эй, человек, это ты звучишь гордо?

И – в морду, в морду, в морду“.

Липсата на уважение към човека произтича от липсата на индивидуални права, за което вече говорихме. Пропагандата неуморно облъчваше масите с мантрата, че отделният човек е нищо, а колективът е всичко в съветската вселена. Любима приказка бе за стария хан, който наредил да донесат сноп пръчки, който и най-силният от синовете му не могъл да прекърши. Защо колективизмът бе толкова ценен за съветската идеология? Защото безличната тълпа се управлява далеч по-лесно от критично мислещия и изпълнен със съмнения индивид.

За психологията на тълпите пишат едни от най-забележителните мислители на XX век – от Густав Льобон и Ерих Фром до Елиас Канети и Зигмунд Фройд. Тъкмо затова соц. науката насажда култ към масата и пренебрежение към човешката личност.

6. Несменяемата и безнаказана власт

Съветската власт бе величана като нещо окончателно и вечно, което в дълбоката си същност напълно противоречеше на марксистката диалектика, проповядваща законите за неспирното развитие на природата и обществото.

Но в СССР освен комунистическата нямаше други партии, съществуваха няколко казионни неправителствени организации, а населението участваше във фалшиви избори без избор. Поради което съветската власт се смяташе за истински стопанин и собственик на населението, можеше да прави каквото си иска вътре в страната, а на международната арена да враждува с когото й скимне, без да се вълнува от мнението на гражданите.

В напредналите държави положението е коренно различно – в САЩ републиканци и демократи постоянно се съобразяват с настроенията на избирателите, които често ги сменят във властта. Едната партия внася промени в социалната област, докато другата променя данъците или дава повече права на работодателите.

Еднопартийната власт бе обрекла СССР на застой и регрес.

7. Военните авантюри

Поради еднопартийната власт и лишаването на населението от основни човешки права съветската власт постоянно се впускаше във военни авантюри зад граница. Първата й цел бе да отслабва „гниещия” Запад и втората – да сложи на власт в други държави колкото може повече свои протежета, за да удържи или да усили позициите си на световната политическа сцена.

Военни авантюри на СССР като войната в Афганистан или Ангола бяха финансирани с парите на обикновените съветски граждани. При наличието на свободен печат и сменяемост на властта подобен произвол би бил невъзможен.

8. Поголовно алкохолизиране на населението

Феновете на СССР често разказват какви „неуморни грижи е полагало съветското правителство за здравето на гражданите“, но истината бе, че по времето на съветската власт населението бе подложено на масово алкохолизиране. В СССР пиеха „като за световно”.

Защо ли? В книгата си „Наркотиците” писателят-философ Станислав Виткевич причислява алкохола към т. нар. социални наркотици, които подпомагат властта да държи населението на „къса каишка”, да потиска волята за съпротива у отделни индивиди и да създава у масите илюзията за щастие тук и сега, което убива в зародиш стремежа на хората да променят битието си в дългосрочен план.

Съветските дърдорковци често припомнят за прословутия „План на Алън Дълес” със зловещите идеи на ЦРУ да алкохолизира съветското население. Реално „планът” на Дълес преразказва откъс от романа на Анатолий Иванов „Вечният зов”.

Докато се опитва да посочи друг виновник за провала си, съветската власт упорито пропива собственото си население. В най-забутаното селище в СССР можеше да се купи водка дори там, където нищо друго не се продаваше. В най-бедните и взривоопасни райони бе осигурявано изобилие от алкохол. Литературата и изкуството десетилетия наред налагаха толерантно отношение към алкохолизма, като рисуваха върлите пияници като добродушни неудачници, които публиката трябва да разбира и да им съчувства.

През последните години на СССР Михаил Горбачов се опита да започне кампания срещу алкохолизма, която се оказа неефективна, след като населението десетилетия наред бе видиотявано с изобилие от фалшив и опасен алкохол.

9. Неефективната икономика

Даже най-фанатизираните привърженици на СССР признават, че страната на тоталната пропаганда, с безправно, преследвано и алкохолизирано население развиваше крайно неефективна и ялова икономика. „Колосалните” икономически успехи на съветската държава съществуваха само върху хартия и във вечерните новини на телевизионната програма „Време”.

В магазините цареше дефицит, предприятията тънеха в неразбория и пиянство, а в колхозите се ширеха алкохолизъм и мързел.

Главна причина за неефективната съветска икономика бе липсата на интерес към резултатите от труда на конкретния човек.

Министърът на икономиката имаше единствения интерес да угоди на партийното началство; директорът на завод се стараеше само да отметне формалното „изпълнение на плана”, без да го е еня за качеството на продукцията, а шлосерът или стругарят Вася гледаше да пропие поне половината от работното си време, защото твърдата заплата му течеше.

В поемата „Москва-Петушки” Венедикт Ерофеев доста точно рисува същността на неефективната съветска икономика: „Веднъж месечно давахме нещо като обещания в социалистическото съревнование, а те веднъж месечно ни даваха нещо като заплата“. И „Цял месец бригадата ту заравяше, ту разкопаваше електрическия кабел, като редовно получаваше заплата и пиянстваше на работното си място.”

10. Тоталната бедност и нищета

Каква е равносметката от експеримента „Съветски съюз”?  Хората живееха бедно и лошо, С мизерното си възнаграждение инженерът или работникът в СССР можеше да си купи далеч по-малко неща, отколкото работник във Франция, Италия или САЩ.

Наред с мизерията имаше незабравими „бонуси”: затворени граници; репресии и пропаганда; огромни държавни средства, хвърляни за надпревара във въоръжаването и военни авантюри в чужбина.

Етикети: * * * * * * *