Защо пътищата на САЩ и на Саудитска Арабия ще се разделят?

преди 1 седмица

След срещата на президента Франклин Делано Рузвелт и крал Абдулазис бин Сауд на борда на американския крайцер Куинси в последните седмици на Втората световна война, се създава приятелство базирано на интереси между САЩ и Саудитска Арабия. То едва ли ще оцелее през идните десетилетия.

От Матю Бей. Публикация на Агенция Стратфор

Крайцерът Куинси

Отношенията между Саудитска Арабия и Съединените щати отдавна са нестабилни и тази нестабилност ще става все по-голяма през следващите десетилетия, тъй като личните връзки, които осигуряват нейната рамка днес, ще бъдат надраснати.

Сътрудничеството между САЩ и Саудитска Арабия винаги се е основавало на съвпадение на интереси, а не на общи ценности. Тези интереси неведнъж са се променяли, но едва сега навлизат във фаза, в която няма да имат общи точки.

Шистовата революция и нейният ефект върху световните енергийни пазари кара Саудитска Арабия да се сближи с Русия и Китай в икономически и политически план.

Възходът на Китай ще принуди Съединените щати да насочат основното си внимание към Азия, което ще доведе до намаляване на интереса им към Близкия изток. За Рияд ще става все по-трудно да застава на страната на Вашингтон в опитите му да балансира Китай.

Независимо от ентусиазма на президента Доналд Тръмп за силни връзки със Саудитска Арабия отношенията между Съединените щати и може би най-важния им съюзник в Близкия изток преминават през значителна трансформация. Политическият натиск на САЩ върху Саудитска Арабия се увеличава, воден от нарастващия дискомфорт в Конгреса от саудитската интервенция в Йемен и обстоятелствата около убийството на журналиста Джамал Кашоги, но това е само върхът на айсберга.

Под повърхността на политиката на деня две значими геополитически промени тласкат дългогодишните съюзници в различни посоки: еволюцията на глобалната система от американска доминация към интензивна, почти равнопоставена конкуренция с Китай и фундаменталното преструктуриране на световните пазари на нефт и газ, на базата на които Саудитска Арабия е изградила богатството и силата си. Тъй като и на двете страни се налага да се приспособяват към тази променяща се динамика, техните стратегически отношения ще се основават все по-малко на петрола, на борбата с тероризма и на взаимното им желание да се възпира Иран. Вероятно бъдещите приоритети на двете страните няма да съвпадат, както съвпадаха през предишните десетилетия.

Голямата картина

Базата на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия се променя драстично и ще продължи да претърпява значителни изменения през следващите две десетилетия. Отношенията между двете страни винаги са се натъквали на усложнения, като понякога дори са се изостряли до пълен антагонистизъм, но разделянето на пътищата им ще става все по-голямо, тъй като стратегическото значение на всяка една за другата ще намалява през следващите години.

Въпреки огромните им различия Саудитска Арабия и Съединените щати поддържат близко приятелство цели осем десетилетие. От самото начало отношенията между САЩ и Саудитска Арабия се основават на общи потребности, а не на споделени ценности. Началото им е положено на срещата между американския президент Франклин Делано Рузвелт и крал Абдулазиз (по-известен на Запад като Бин Сауд), проведена в последните седмици на Втората световна война на борда на американския крайцер „Куинси“. Там двамата държавници полагат основата на тесните връзки между техните страни. Контрастът между САЩ и Саудитска Арабия не би могъл да бъде по-остър. Рузвелт е лидер на най-мощната и индустриално развита страна и току-що е присъствал на конференцията в Ялта, където се решава следвоенното бъдеще на света. Крал Абдулазиз от своя страна идва от една от най-слабо развитите държави в Близкия изток, чиято петролна индустрия все още е в началния си стадий.

След близо 75 години различията между страните остават също толкова очевидни. Съединените щати – една от най-либералните икономики в света, са демокрация, която се гордее с религиозната и културната си толерантност. Същевременно Саудитска Арабия  –  държава, която изгражда своята легитимност на базата на религиозната правоверност, е една от последните останали абсолютни монархии в света, която на практика не допуска политическа опозиция.

Въпреки че напоследък Саудитска Арабия полага усилия да промени образа си на символ на нетолерантност, тя трябва да направи още много, за да постигне дори ограничена промяна. За разлика от отношенията на САЩ със съюзници, с които те споделят общи ценности, като Канада и Обединеното кралство, отношенията със Саудитска Арабия се основават на прагматизма. Техните интереси съвпадат в определени области, но остават значителни разногласия в други.

Историята е оставила своя отпечатък.

По време на срещата на крайцера „Куинси“ Саудитска Арабия се опитва да намери външен покровител, който да ѝ помогне да се предпази от колониалните интереси в Близкия изток. Обединеното кралство, контролиращо по-голямата част от околните територии в Близкия изток, със сигурност е хвърляло око на новооткритите петролни запаси на монархията. Съединените щати също искат достъп до петрола на Саудитска Арабия, но нямат никакво желание да изграждат колониална империя. Това ги сближава, както и споделеното им противопоставяне на възхода на комунизма, което заплашва легитимността на монархията. Но връзките им през следващите три десетилетия претърпяват редица усложнения. Саудитска Арабия не е особено доволна от това, че Съединените щати не се отказват от подкрепата си за Израел и не правят достатъчно за решаването на палестинския въпрос. В крайна сметка се стига до двукратно налагане на ембарго на износа на петрол.

Падането на шаха на Иран през 1979 г. оказва голямо влияние върху отношенията между Вашингтон и Рияд. Този път Съединените щати и доминираната от сунити Саудитска Арабия са на една и съща страна в противопоставянето с Ислямска република Иран. Докато американците и саудитците се борят с комунистите и си сътрудничат срещу съветската инвазия в Афганистан, отношенията им процъфтяват.

След разпадането на Съветския съюз обаче битката срещу комунизма изчезва като обединяващ приоритет. Само няколко години след края на Студената война се появява нов общ враг – иракският диктатор Саддам Хюсеин. Войната в Персийския залив и последвалата политика на САЩ на удържане както на Иран, така и на Ирак през 90-те години отново сближава САЩ и Саудитска Арабия.

Но други събития през годините ги отдалечават. Аферата Иран-Контри  (незаконната продажба на американско оръжие на Иран и трансферът на печалбите за антимарксистките бойци в Никарагуа, извършени от агенти на ЦРУ) усложнява отношенията между САЩ и Саудитска Арабия още през 80-те години на миналия век. Възходът на световното джихадистко движение, произлизащо от тясно свързаната със Саудитска Арабия секта на уахабизма, добавя още една черна точка, особено след 11 септември 2001 г.

Днес два значими геополитически фактора променят по фундаментален начин взаимодействието между Саудитска Арабия и Съединените щати – драматичната трансформация на световните енергийни пазари и възходът на Китай, който ограничава доминиращата роля на САЩ и променя целия световен ред, възникнал след Студената война.

Шистовата революция в Америка спомогна за увеличаване на добива на петрол в САЩ до рекордни нива, надхвърлящи 12 милиона барела на ден – далеч над 5-те милиона барела дневно, добивани само преди десетилетие. Според предвиждане на „Rystad Energy“ до 2025 г. САЩ ще се превърнат в нетен износител на суров петрол с добив от около 16 милиона барела дневно. През 2018 г. за първи път от три десетилетия САЩ внасяха под 1 милион барела на ден от Саудитска Арабия.

Не е изненадващо, че астрономическото нарастване на добива на петрол в САЩ генерира големи вълни в световните петролни пазари, допринасяйки за пренасищането им с претол. А това доведе до спадането на цените под $ 100 за барел през 2014 г.

Рияд се опита да балансира увеличаващият се добив в САЩ и зае водеща позиция в усилията на ОПЕК и на други големи производители да намалят своя добив, което сближи Саудитска Арабия с Русия. Двете страни се нуждаха от тясно сътрудничество, за да управляват пазарите на петрол, и това доведе до политическото им сътрудничество и в други области.

Тъй като жаждата на САЩ за петрол спадна, Саудитска Арабия обърна поглед към Азия, за да намери алтернативни пазари. Увеличението на китайското потребление и намаляващият добив там го направиха привлекателен заместител. Именно Китай заедно с останалата част от Азия е петролният пазар на Саудитска Арабия в бъдеще. Както в случая с Русия, нарастващата икономическа взаимозависимост доведе и до политическо сътрудничество на най-високо ниво между Рияд и Пекин.

Трябва да е ясно, че въпреки отслабването на зависимостта на САЩ от саудитски и близкоизточен петрол това не означава, че те губят интерес към поддържането на стабилен добив на енергоизточници в региона. Всяка криза в Близкия изток ще засегне глобалната икономика и ще предизвика крайно негативен ефект в САЩ поради силната им обвързаност с глобалната финансова система. Но и това може да се промени след 2030 г., тъй като алтернативните енергийни източници, електрическите превозни средства и технологиите на батериите продължават да променят структурата на енергийната геополитика.

Към многополюсен свят

След края на Студената война Съединените щати останаха единствената доминираща сила на глобалната сцена. Но с появата на Китай тя става многополюсна структура и Съединените щати, естествено пренасочиха вниманието си към противодействие на въздигащия се съперник. Това предизвиква не само икономическа конкуренция, стигаща до търговската война, но също така измества фокуса на американския интерес за осигуряване на сигурност далеч от Близкия изток, поради необходимостта да освободят ресурси за управление на нарастващата конкуренция на големите сили.

Точно тази промяна на фокуса на вниманието на американците доведе до отправяне на предложения към Иран от президента Барак Обама. Това засегна най-много саудитците. За Обама сключването на ядрено споразумения с Иран означава намаляване на риска от въвличането на САЩ в нов конфликт в Близкия изток. Но за Саудитска Арабия сделката означава загуба на силната подкрепа на САЩ в кампанията ѝ срещу нейния основен регионален съперник. С идването на новата администрация в Белия дом настъпи промяна в позицията на САЩ и се стигна до по-враждебни отношения спрямо ислямската република. През следващите две десетилетия обаче перспективата за поне частично нормализиране на връзките с Иран ще изглежда като привлекателна възможност за президентите на САЩ, тъй като националните приоритети ще продължават да се променят.

Отношения, които се огъват, не се пречупват

Евентуалната нормализация на отношенията на Съединените щати с Иран ще доведе до трудно адаптиране за повечето регионални сили като Саудитска Арабия. Освен ако не възникне някаква извънредна ситуация, Рияд ще играе по-малка роля в голямата американска стратегия, отколкото е имал в продължение на близо век. Увеличаващата се икономическа взаимозависимост на Саудитска Арабия с Китай и Русия също може да означава, че скоро, за първи път след  срещата между президента Рузвелт и крал Абдулазиз, кралството може да се окаже далеч по-надолу в списъка на стратегическите партньори на САЩ.

Дори ако значението на Саудитска Арабия в очите на Съединените щати намалее, не е задължително отношенията им да стигнат до точката на пречупване, но те със сигурност ще станат по-променливи. Колкото по-малко важен партньор става Саудитска Арабия, толкова по-малко политически капитал биха инвестирали президентите на САЩ в Рияд както на национално, така и на международно равнище.

Но може би най-сериозната промяна за Саудитска Арабия през следващите две десетилетия ще настъпи, когато един ден Техеран и Вашингтон постигнат някаква форма на разбиране и сътрудничество, а това е вероятно да се случи. Стратегическото обръщане към Иран би имало смисъл за Съединените щати на няколко нива, тъй като глобалната картина се променя. От една страна, Иран ще бъде по-склонен да си сътрудничи със Съединените щати и Индия в Южна и Централна Азия, особено предвид засиленото сътрудничество между Пакистан и Китай и изграждането на Китайско-пакистанския икономически коридор. В краткосрочен план напредъкът в отношенията между САЩ и Иран вероятно ще бъде минимален, но смяната на поколенията в двете страни ще доведе на власт нови политически лидери, чиито възгледи не са толкова повлияни от непосредствените събития, свързани с ислямската революция и последвалата я криза със заложниците в Иран. Разведряването на американските отношения с Иран ще позволи на Техеран да консолидира регионалните придобивки, които ислямската република постигна в страни като Ирак. Всичко това означава, че конкуренцията между Иран и Саудитска Арабия за регионална хегемония вероятно ще се засили.

Потенциалното намаляване на ролята на САЩ като гарант за сигурност ще продължи да принуждава Рияд да диверсифицира връзките си с другите енергийни полюси в глобалната система. Това вече се случва в областта на продажбите на оръжия. Саудитска Арабия се опитва да изгради своя отбранителна промишленост и докато Съединените щати не са склонни да предоставят правата за трансфер на технологии, които биха ускорили този процес в оръжейните си сделки с кралството, Китай и Русия демонстрират ясно желание да го направят. Съществуват значителни ограничения за това до каква степен и колко бързо Саудитска Арабия може да диверсифицира източниците си на въоръжение. Но един саудитски обрат към американските конкуренти със сигурност ще отблъсне Вашингтон, както се случи, когато Китай построи фабрика за дронове в Саудитска Арабия, за да обслужва местния пазар.

Друга ключова област ще бъде ядрената енергетика. Саудитска Арабия е преговаряла със Съединените щати, с Русия, с Китай и с други страни за изграждане на ядрени централи и е настоявала по-голяма част от цикъла за обогатяване и преработка на гориво да остане под неин контрол – идея, която не се приема добре от Вашингтон поради опасенията, че това може да позволи на Рияд да разработи ядрени оръжия. Но ако Съединените щати не искат да се откажат от тази своя позиция, саудитските лидери със сигурност ще обмислят сделка с Китай или Русия.

Състоянието на човешките права за кралството вероятно също ще отдалечи Саудитска Арабия и Запада. Саудитската война в Йемен и случаят Кашоги предизвикаха остри реакции в Конгреса на САЩ. Но не може да се очаква истинска промяна в поведението на Саудитска Арабия, докато цените на петрола остават ниски и кралството продължава да среща трудности в осъществяването на планираната дългосрочна програма за икономически реформи в рамките на „Саудитска визия 2030“. Това означава, че нуждата на САЩ от тесни отношения със Саудитска Арабия ще намалява. Затова и  Вашингтон ще реагира все по-остро на предизвикателствата, идващи от Рияд.  

Отношенията на Саудитска Арабия със САЩ не са обречени на крах, но вероятно те ще стават все по-трудни през идните две десетилетия, тъй като императивите, които обусловиха съюза между двете страни, продължават да се променят. Те ще продължат да си сътрудничат по ключови въпроси, особено ако възраждащите се транснационални терористични групи като Ислямска държава или Ал Кайда се насочат към Запада и така отново дерайлират завъртането на САЩ към Азия.

В крайна сметка обаче отношенията между  Саудитска Арабия и  САЩ винаги са се определяли от взаимни интереси, а не от споделени ценности. Това означава, че с промяната на глобалната система към такава, при която всяка от страните се нуждае все по-малко от другата, приятелството им едва ли ще бъде толкова непоколебимо.

Етикети: * * * *