Защо стана така?

преди 7 месеца

В постсъветското пространство месианският синдром е доста разпространен: сменяме вожда и потичат реки от мед и масло. Разбира се, тези очаквания могат да останат излъгани, но както е казал Вацлав Хавел, “По-добре пет години грешки, отколкото още десет години лъжи”.

Български поглед от Украйна

Да започнем от началото. В началото не беше словото, а Евромайданът. За по-малко запознатите – отказът от курса към Европейския съюз бе поводът, но не и причина за събитието.

Причината бе недоволството,  натрупалото се в украинското общество. Недоволство и напрежение, породени от корумпираната бандитска власт, занимаваща се с “отнемане” (отжим) на всеки печеливш бизнес, от корумпираните съд и прокуратура, от рекета (полицейски, данъчен, административен) и други подобни „благини“.

След „Революцията на достойнството“ и последвалите събития (окупацията на Крим и терористичните действия на сепаратистите, подкрепяни от Раша в Източна Украйна) на президентския пост застана Петро Порошенко, избран още на първия тур с 54%. 
Самият Порошенко е олигарх, политик “от кариерата”, заемал постове в редица правителства, включително и при Янукович, бивш член на печално известната “Партия на регионите”. Порошенко бе приет като компромисен вариант както от “младите” (по аналогия с нашите възрожденци така ще наричаме искащите реформи), така и от “старите“, които по-скоро се надяват на стабилност.

Никой не може и не бива да отрича безспорните успехи на Порошенко във външната политика: подписването и утвърждаването на евроасоциацията, безвизовият режим за украинските граждани и Томосът, донесъл признаването на автокефална украинска църква.

Но на вътрешния „фронт” нещата съвсем не са розови. Де факто не бе извършена нито една от обещаните и планирани реформи с изключение на полуреформата в МВР, която също бе компрометирана след първоначалните успехи. Съдът си остана корумпиран. Прокуратурата работи на “ръчен режим”. Корупцията продължава с героични темпове – Украйна е на 120-ро място по корупционен индекс сред 175 държави. Даже България е 77-ма.

В класацията за перспективи за бизнеса Украйна заема 124-то място. България е на 64-то. Мога дълго да разказвам що за ужас е да се опиташ да започнеш нормален бизнес в Украйна, но ще ви го спестя. И митниците ще ви спестя.

Корупционните скандали, свързани с името на Порошенко, не са един или два. Последният гръмна след журналистическо разследване и предизвика отстраняването на близкия приятел на президента и заместник-секретар на Съвета за национална сигурност (СБУ) на Украйна Гладковски, извъртял далавера с контрабанда на части за военна техника от Русия със “скромна“ печалба от няколко стотин милиона гривена.

И така, с бизнеса ударихме греда, но да предположим, че сме получили тежко наследство, икономическа стагнация, война и прочие… Като казахме война, да припомня, че армията, макар да си смени униформата, в огромната си част остава постсъветска. Там истинските реформи куцат с двата крака с изключение на Силите за специални операции, където се разпореждат американски военни инструктори.
Борба с олигарсите? На хартия. Ахметов, Медведчук (кум на Путин), Бойко и други приятели на „русский мир” се движат необезпокоявани и въртят бизнеса си. Единственият, който изяде калая, беше… Коломойски. Според мен най-проукраинският олигарх. И то защото започна да става опасно популярен.

Най-общо казано, огромна част от украинците и особено младите хора се почувстваха измамени и вече не им стига патриотичното говорене на лъжливите политици.

Зеленски си извоюва популярност със сатиричния сериал “Слуга на народа”, където млад и достатъчно успешен бизнесмен и комик (една по-културна версия на наш Слави) акумулира вота на недоволните, на търсещите и воюващи за правова държава и икономическа свобода. В постсъветското пространство месианският синдром е доста разпространен – сменяме вожда и потичат реки от мед и масло. Разбира се, тези очаквания могат да останат излъгани, но както е казал Вацлав Хавел, “по-добре пет години грешки, отколкото още десет години лъжи”. 

Относно очакванията Зеленски да плесне и да се прегърне с Путинова Русия, това няма как да стане по редица причини. Невъзможна е и рязка смяна на външнополитическия курс. Първо, защото ще бъде самоубийство, и то не политическо, а физическо.

И второ, защото този път Майданът ще бъде много по-бърз, много по-кървав и оръжията няма да са само в ръцете на полицията.

Етикети: * *