Защо този клуб е особено опасен за ЕС

преди 2 месеца

Става дума за милиардни проекти в почти всички сфери на 16-те бивши комунистически страни: инфраструктура, технолигии, тежка промишленост, жилищно строителство, енергия, селско стопанство.

В Дубровник се провежда поредната среща на върха на т.нар. формат 16+1. Този хетерогенен клуб, в който членуват Китай и 16 страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа, е особено опасен за ЕС, смята Роберт Шварц в коментар за Дойче веле.

Снимка Дойче веле

Само седем страници! Толкова дълга e съвместната декларация за икономическо сътрудничество, подписана преди броени дни от ЕС и Китай. Според нея в бъдеще сътрудничеството трябва да бъде разширено. Китай трябва да се отвори към света и да не залага само на технологичен трансфер. А при държавните субсидии трябва да важи международното право. Как, кога и дали изобщо тази съвместна декларация ще бъде осъществена на практика е друг въпрос. Отговор засега няма.

Договорените в Брюксел правила и условия надали ще бъдат централна тема на срещата на китайския премиер Ли Къцян с представителите на 16 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа. На срещата в Дубровник става дума само за бизнес. И за по-нататъшното разширяване на новия „Път на коприната“ от Поднебесната империя до сърцето на Европа.

Илюстрация Дойче веле

Китайски милиарди за Европа

16+1. Това е името на формáта, чието начало бе положено през 2012 година в унгарската столица Будапеща. Оттогава насам той постепенно набира скорост. Междувременно става дума за милиардни проекти в почти всички сфери на 16-те бивши комунистически страни: инфраструктура, технологии, тежка промишленост, жилищно строителство, енергия, селско стопанство.

Особено интересна е констелацията на участниците в тази среща. 11 от държавите са членки на ЕС, пет от които са и част от Еврозоната. Други четири водят присъединителни преговори, а една от тях скоро ще седне на масата за преговори. Ако всичко върви по план, и Гърция трябва да се присъедини официално към този формат. Все пак предмостието към Югоизточна Европа в случая е именно гръцкото пристанище в Пирея, което от години е под контрола на китайците. 

За Китай обаче тук става дума за много повече от пари и икономическа експанзия. Милиардните кредити и инвестиции си заслужават и в политическо отношение. Например миналата година гръцкото правителство блокира планираната обща декларация на 28-те страни-членки на ЕС, която трябваше да осъди катастрофалната ситуация с човешките права в Китай. Пекин може да разчита на своите партньори.

Проблем в сърцето на Европа

Сега и Дубровник ще помогне за по-нататъшното осъществяване на държавния китайски колосален проект в Европа. ЕС и САЩ отново ще бъдат само наблюдатели, които ще установят колко бързо нараства външнополитическото влияние на Китай. Брюксел се опасява, че със своите колосални проекти в Централна и Югоизточна Европа Китай торпилира единството на ЕС.

Няма спор – участничките от Централна, Източна и Югоизточна Европа се нуждаят спешно от тези проекти. Вярно е също, че ЕС и САЩ помогнаха за икономическия подем на региона, но те обвързаха своята помощ със спазването на определени правила. А Китай изобщо не се вълнува от въпросните правила и по този начин само подсилва антиевропейските националисти и популисти в тези страни. Новият „Път на коприната“ подкопава демократичните и правните ценности. И то в сърцето на Европа. Затова ЕС трябва да измисли нещо повече. Декларация от седем страници е крайно недостатъчна.