Защо тачим Стамболийски?

преди 5 месеца

На 14 юни се навършват 96 години от убийството на Александър Стамболийски

Малко български държавници приживе и след смъртта си са се радвали на толкова любов и уважение. И малко са били отричани толкова страстно.

Датата 9 юни отново стана повод за много пишман десничари да оплюят управлението на Александър Стамболийски като „оранжево-червено“ и да представят превратаджиите като спасители на демокрацията в България. Лексиката не е много по-различна от тази на комунистическата пропаганда, която описваше преврата като „фашистки“. Крайната цел е, разбира се, разбиването на демократичния консенсус в България и изваждането на проводниците на руското проникване от изолация.

За да разберем трагедията от 9 и 14 юни, трябва да разгледаме цялата модерна история на България. Както казваше учителят ми по рисуване – да вървим от общото към подробностите.

През последните 150 години България преживява няколко периода на възход и точно когато изглежда, че е намерила своето достойно място в света, е последвала катастрофа. Постигаме културно-просветна автономия в рамките на етно-националните си граници, но последвалото Освобождение е съпроводено с териториално разпокъсване. По-късно постигаме Съединение, независимост и огромен геополитически пробив. Получаваме неоспорван излаз на Егейско море…, но отново последват катастрофи и откъсване от него. Стабилизираме държавата, постигаме определена териториална ревизия (връщането на Южна Добруджа), но не успяваме да навигираме през бурята на Втората световна война така, че след нея да се окажем част от демократичната част на континента. След 1989 година се еманципираме от Москва, ставаме членове на ЕС и на НАТО, помагаме на Македония да получи независимост, но не успяваме да постигнем стратегическо партньорство със Скопие, а ето че отново има реална опасност да попаднем в руската сфера на влияние!

При всички критични моменти – 1913, 1915, 1941, 2018 година, БЗНС неотклонно е предупреждавал за надвисналите опасности, не е бил чут и това е довеждало до катастрофа!

В тези кармични зигзази ту нагоре, ту към пропастта делото на Стамболийски може да се разглежда като неуспялата спирачка пред курса към катастрофа!

Както е известно, България се включва в Първата световна война на грешната страна, и то след битката при Марна, когато е ясно, че войната няма да е няколкомесечна разходка, а ще трае дълго и ще бъде спечелена от коалицията, която разполага с повече ресурси. Това със сигурност не са Централните сили. През 1915 година заради усилията си да предотврати надвисналата ни национална катастрофа Стамболийски е осъден на доживотен затвор! Когато тъжното му пророчество се сбъдва, той застава начело на държавата. Тогава България е на път да загуби най-голямото си достижение от Балканската война – излаза на Егея. Стамболийски насочва всичките си усилия, за да го запази. Все пак според Ньойския договор Западна Тракия е поставена под контрола на съюзниците, а не е анексирана от Гърция. На България е обещан свободен достъп до Егея. Тогава се разгаря война между Гърция и обявената от Ататюрк Турска република, която завършва катастрофално за гърците. Насрочена е конференция в Лозана. С посредничеството на Коста Тодоров Стамболийски е на път да договори малък териториален излаз за страната ни! Превратът проваля последния шанс на България да затвърди огромния пробив, извършен по време на Балканската война!

Стамболийски осъзнава, че само по този начин може да извади страната от хватката между Москва и Белград. Наясно е, че болшевишка Русия е по-голяма заплаха и в този контекст се опитва да флиртува с династията на Караджорджевичите. Дори предлага България да се включи в състава на Югославия – с ясното съзнание, че така българите, с тези в Македония, ще се превърнат в най-големия народ в кралството. Разбира се, в Белград са наясно, че трябва първо да асимилират Македония, преди да посегнат към България, и не се хващат в капана. Но да се обвинява Стамболийски за трагичната съдба на македонските българи е проява на отказ от здравия разум. Щетите в Македония са вече нанесени и Стамболийски няма никаква вина за тях!

Без Стамболийски начело на държавата на България е предложено да „наеме“ територия от 3 квадратни километра до днешния Александруполис за 100 години, където да изгради пристанище, което да е свързано с България посредством жп линия, оперирана от чужда фирма. Почти сигурно е, че Стамболийски би договорил по-добри условия. Но правителството на Цанков глупашки отхвърля и тази минимална концесия, която по-късно е можело да бъде предоговорена – например не 3, а 10-15 квадратни километра, не под наем, а под български вретенените, свързана не чрез оперирана от чужда фирма жп линия, а чрез българска суверенна комуникационна линия. Превратаджиите отказват офертата като „недостатъчна“ и така окончателно отрязват България от свободните морета! Може би запазването на някакво присъствие на Егея би спасило България от злочестата съдба, сполетяла я след Втората световна война!

Във вътрешен план Стамболийски е обвиняван, че е унищожил демокрацията и е въвел еднопартийна диктатура. Всъщност по негово време не е забранена нито една партия. Закрити са едва няколко опозиционни вестника и което е най-важното, не е екзекутиран нито един политически опонент!

Либералната демокрация през този период е в пълно отстъпление на целия континент. Реформите на Стамболийски не са фронтален удар срещу конституционното управление, а опит за неговото запазване в максимална степен, в рамките на общото течение към по-значима роля на държавата!

Отново Стамболийски е не акселератор на прехода към тоталитарна диктатура, а спирачка в рамките на цялостната тенденция!

Стамболийски се опитва да адаптира България към новите европейски реалности, като запази максимума от постиженията на Възраждането! Отстраняването му довежда до хаос, бунтове, атентати, за да се стигне до диктаторски режим след 1934 година и до завладяване на България от Съветския съюз през 1944 година.

Заради опита си да предотврати такава съдба на България Стамболийски заплаща веднъж със свободата си, а втория път с живота си!

Затова трябва вечно да го помним и да се прекланяме пред делото му!

Етикети: * *