Защо в училище комунистическият режим трябва да бъде изучаван като престъпен?

преди 1 месец

Престъпленията на българските комунисти не са реакция на престъпления на предишни режими. По-скоро е обратното.

Изказването на  образователния министър Красимир Вълчев, че във всички учебници по история за 10 клас вече е включена извадка от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнадежди демократичната общност, но и разтревожи част от „лявата“ интелигенция. А престъпните действия на предишните режими – на правителствата на Александър Цанков и на Богдан Филов, не трябва ли да се изучават като престъпни? А за ястребинчетата? За Гео Милев…

Има ли българин, който да оневини убийците на Гео Милев, на Йосиф Хербст или на ястребинчетата? Или да иска тези престъпления да бъдат забравени?

Проблемът на българските посткомунисти и на „лявата“ интелигенция се състои в това, че те се опитват да представят комунистическия режим като реакция на злодеянията на предишни режими. Но всъщност е точно обратното.

В това отношения класическата комунистическа историография беше по-честна.

Тя не криеше, че от 1919 година БКП е революционна партия, т.е. такава, която си е поставила за цел да разруши „капиталистическия строй“ и да го замести със „социалистически“. Да наложи диктатура на пролетариата, да отнеме частната собственост (с убеждението, че така ще сложи край на експлоатацията на човек от човека) и т.н. И комунистическата историография освен с нелепия етикет „фашисти“ точно определяше кървавите, престъпни и безцеремонни действия на правителствата на Цанков (и в по-малка степен на Филов) като „реакционни“ – такива, които се опитват да спрат революцията, да запазят „капиталистическите“ отношения, частната собственост и т.н.

Ако вярваме в комунистическите идеали, ако мислим, че частната собственост поражда експлоатация на човек от човека, ако одобряваме национализацията, „колективизацията“, „унищожаването на буржоазията като класа“и  т.н. и ако приемаме, че целта – установяването на безкласово общество, оправдава средствата и жертвите, тогава приемаме безрезервно, че БКП като авангард на пролетариата е водила справедлива борба с ясното съзнание, че ще се сблъска с реакция, че за победата ще са нужни жертви и т.н.

Но комунистическият експеримент в България се провали с много тежки последствия за нашия народ. Вече не вярваме, че ако проведем „социалистическа революция“, ще можем да изградим безкласово общество. По силата на Конституцията на Република България приехме, че ще изграждаме демократично, плуралистично общество. Приехме, че основно задължение на държавата е да брани живота, свободата и собствеността на гражданите.

От гледна точка на действащата конституция посегателствата срещу живота, свободите и собствеността на гражданите трябва да бъдат определени като престъпни. 

А това означава, че комунистическата идеология и силовите опити за нейното налагане са престъпни, както е престъпен и комунистическият режим.

Обявяването на действията на комунистическата партия преди и след завземането на властта за престъпни не оневинява престъпленията на реакцията. Превратите от 9 август 1886 г, от 9 юни 1923 г. и от 19 май 1934 г. няма как да не бъдат определени като престъпни. Избиването не само на преки нарушители на обществения ред, но и на лица, нарочени за техни „духовни подбудители“ от страна на реакцията, си остава непростимо престъпление.

Ще е прекалено опростенческо, ако представим комунистите единствено като някакви престъпници, появили се от нищото и нанесли толкова нещастия на българския народ. Те, разбира се, са били командвани и финансирани от Москва. Съветската заплаха е била реален фактор още през 1923 година и остава такава до съветското нашествие през септември 1944 г. Това е период, през който много българи губят вярата си в демократичните институции и във върховенството на закона, изразяващо се в неприкосновеност на собствеността. В онази епоха, както впрочем и днес, многопартийната демокрация започва да се привижда като източник на партизанщина и корупция. Политическият плурализъм е не само прекратен през 1934 г., но в очите на много българи е дискредитиран. По онова време той няма кой знае колко привърженици в страната. Както отбелязва проф. Евгений Дайнов, „десните“ искат да унищожат партиите, за да остане държавата, а „левите“ искат да унищожат държавата, за да стане партията им държава – както се случва след съветската окупация.

Затова и през първите дни и месеци след съветската окупация БКП успява да мобилизира огромен брой хора, повечето от които ѝ остават верни до смъртта си.

От демократична гледна точка престъпният комунистически режим не може да се разглежда като антипод на недемократичния режим на царя, а като негово влошено продължение под друга форма!

Успехът на комунистите се дължи на това, че модернизацията на България, започнала с летящ старт след Освобождението, се забавя, а страната проиграва огромния геополитичски пробив, извършен след Балканската война, когато придобива неоспорван от никого излаз на Егейско море. Тя обаче не се възползва от възможността да се превърне в непрежалим съюзник за „морските демокрации“ и в крайна сметка става лесна жертва на Сталин.

Изучаването на комунистическия режим като престъпен не означава оневиняване на предишните режими. Най-малкото, защото неспособността им да се справят с надвисналата съветска заплаха и да намерят път през водовъртежа на Втората световна война до следвоенната европейска демократична общност е непростимо. Ще е глупаво да се самонавиваме, че каквото и да бяхме правили, е нямало как да постигнем това. Защото Финландия и Гърция го постигнаха.

Етикети: * * *