Затруднение за Англия – смъртна заплаха за Ирландия

преди 2 седмици

Дебатът около предпазния механизъм дори не докосна екзистенциалната заплаха, която Брекзит представлява за ирландската икономика.

От Дейвид Фрум за „Атлантик“

Премиерите Тереза Мей и Лео Варадкар

„Затруднението за Англия е шанс на Ирландия“. Така гласи един стар националистически лозунг. В елегантния ресторант Чаптър уан, в съседство с една от най-забележителните градски къщи в Дъблин в стил крал Джордж, научих, че лозунгът е актуализиран. Затруднението за Англия е вече смъртоносна заплаха за Ирландия.

Едгар Харис е направил кариера с писане на сценарии за телевизионни предавания и филми. Дядо му и двама от неговите чичовци са се сражавали срещу Великобритания по време на Великденското въстание от 1916 г. Сега той се тревожи, че Брекзит провокира опасни националистически реакции в Ирландия.  

„В Ейре няма по-лесен начин да направиш политическа кариера, от този да  да се увиеш целият в зелено (ирландският национален цвят)“, казва той.

И се притеснява, че сегашното ирландско правителство, и по-специално премиерът Лео Варадкар, безразсъдно се противопоставят на Великобритания, за да извлекат политически дивиденти.

Ирландия се управлява от слабо правителство на малцинството, което е резултат от половин десетилетие икономически трудности.

Страната пострада много от финансовата криза в края на 2009 г. Мерките за строги икономии, наложени на Ирландия от Европейската централна банка и Европейската комисия, намалиха предлаганите обществени услуги, увеличиха данъците и съкратиха много работни места. Когато се срещнах на питие с бивш ирландски премиер в един хотел в Дъблин, той пристигна с автобус. Беше загубил служебната кола с шофьор, които преди се полагаха на бившите премиери. Бюджетните съкращения бяха поставени като условие за оставането на Ирландия в Еврозоната. След това излязох от хотела и отидох пеша до един клуб наблизо, за да вечерям с държавния служител, на когото беше възложена задачата да предаде лошата новина на бившите премиери.

Ирландската икономика се възстанови след кризата, но не и ирландската политическа система. Всяка от двете големи партии се свързва в съзнанието на избирателите с различни сурови и непопулярни мерки. В резултат от това на изборите през февруари 2016 г. набеденият за връзки с тероризма „Шин Фейн“ получи почти 10% от гласовете и 23 места. Нито една от двете големи партии не прояви желание за коалиране или сътрудничество с „Шин Фейн“. А това направи невъзможно дори и с помощта на независими депутати и на по-малки партии една от основните партии да сформира правителство.

В крайна сметка двете големи партии формираха временна коалиция помежду си. Четири месеца по-късно гласуването за Брекзит увековечи сделката, но отвори вратата за зловещи изкушения.

Двете основни политически партии в Ирландия произхождат от противоположните страни в гражданска война, разтресла страната преди един век. След Първата световна война ирландските революционери се изправят срещу британското управление. През 1920 г. Лондон предлага компромисен мир – разделяне на острова на две. По-голямата част от провинция Ълстър, където мнозинството е протестантско, да остане в Обединеното кралото, а останалата част от страната, където има католическото мнозинство, да получи автономия (и по-късно независимост). Някои революционери приемат подялбата. Други я отхвърлят. Избухва насилие между бившите съмишленици. С военна помощ от страна на Великобритания войната е спечелена от тези, които приемат подялбата.

Проблемите от 20-те години на миналия век отдавна са избледнели. Но ирландската политическа култура все още се формира от матрицата на гражданската война. Наследниците на склонните да приемат подялбата формират партията „Фина Гейл“ и все още са разглеждани като политическата партия, склонна на компромис с британците. Партията, основана от непримиримите, „Фиана Файл“, все още носи ДНК-то на непоколебимия ирландски национализъм.

Следвайки американското мото, че „само Никсън може да отиде в Китай“ (в смисъл, че само доказан антикомунист може да сключи спогодба с „червен“ Китай и да не бъде обвинен в предателство), повечето от важните стъпки в англо-ирландския мирен процес, довели до англо-ирландското споразумение от 1985 г., бяха направени от „Фиана Фаил“, а не от „Фина Гейл“.

Сегашният лидер на „Фиана Файл“ Варадкар е олицетворение на извънредните културни промени, случили се в Ирландия през последните 20 години. Страната от векове е генерирала масова емиграция и милиони потомци на ирландци живеят в чужбина. Но Варадкар е син на имигрант от Индия. В страна, която дълго е била доминирана от консервативен католицизъм, премиерът не крие, че е гей. В страна, дълбоко свързана с традициите, той е майстор на социалните медии.

Като лидер на партията, свързана с компромиси с Великобритания, Варадкар е политик, който по думите на Харис се е обвил в зелено. С тази своя политическа стратегия той цели да спечели ултранационалистите от „Шин Фейн“ и да получи мнозинство на следващите избори.

Ирландската граница се очерта като един от най-трудните въпроси, свързани с  излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Някои евроскептични британци се питат дали тази трудност е реална, или е маневра, използвана от ЕС в преговорите, за прикриване на други цели.

Поне на думи ЕС делегира извънредна мощ при решаването на съдбата на Великобритания на една някога подчинена на нея страна.

На съвместна пресконференция с Варадкар през декември 2017 г. председателят на Европейския съвет Доналд Туск предупреди Великобритания:

„Ще кажа много ясно: ако някое предложение на Великобритания е неприемливо за Ирландия, то ще бъде неприемливо за ЕС. Осъзнавам, че за някои британски политици може да е трудно да приемат това. Но е напълно логично. Факт е, че Ирландия е член на ЕС, докато Великобритания напуска. Затова ключът към бъдещето на Великобритания в някои отношения е в ръцете на Дъблин, поне докато траят преговорите за Брекзит.

Как Ирландия се възползва от тази забележителна мощ?

По време на тристранните преговори между Великобритания, Ирландия и ЕС се появи объркващият „предпазен механизъм“, който гарантира, че ирландската граница ще остане отворена. По време на преходния период, който трябва да започне на 29 март 2019 г., Великобритания ще бъде тази, която ще трябва да предложи решение на проблема с границите по начин, който да удовлетвори ЕС и Ирландия. Ако Великобритания не предложи приемливо решение, защитният механизъм ще бъде задействан. Тогава, предупреждават критиците, Северна Ирландия би могла да бъде икономически изолирана от Великобритания. Тя ще остане в рамките на Митническия съюз на ЕС и на Единния пазар и ще трябва да търгува при различни правила, отколкото останалата част от Обединеното кралство.

Варадкар и неговата партия събудиха британски подозрения, че истинската цел на защитния механизъм е да задейства процес, който да завърши с анексирането на Северна Ирландия. Още повече, че министърът на външните работи в правителството на Варадкар Саймън Коуни заяви пред ирландския парламент през ноември 2017 г.:

Бих искал, преди да умра, да видя обединена Ирландия – ако е възможно, докато съм политически активен”.

Тези идеи възпламениха британското обществено мнение. Това е основната причина, поради която споразумението за Брекзит на Тереза Мей продължава да не получава подкрепа в парламента и най-вероятно ще бъде отхвърлено отново през следващата следващата седмица. (Гласуването най-вероятно ще се проведе утре.)

Самият Варадкар провокира Обединеното кралство по редица други въпроси. През юли 2018 г. той предупреди, че ако Великобритания не се съгласи с предпазния механизъм, на британските самолети може да не се позволи да летят в ирландското небе.

Положението е следното. В момента Обединеното кралство е част от „Единното европейско небе“ и ако напусне ЕС, няма да е част от него. Това означава, че ако в края на март се стигне до „твърд Брекзит“ без споразумение, самолетите няма да летят, а Великобритания ще стане не само остров, но и анклав, а това е нещо, за което британците трябва да се замислят. Нашият план е да договорим споразумение за Брекзит, което предвижда преходен период, но споразумение ще има само ако има предпазен механизъм. Нашата позиция е да договорим споразумение за свободна търговия и авиационно споразумение с Обединеното кралство.  Ако искат техните самолети да летят над нашето небе, те трябва да вземат това предвид. Не можеш хем да си изядеш тортата, хем да си и я имаш. Не можете да упражнявате контрол над вашите води, а след това да очаквате да ползвате небето на други страни“.

Тези  сами по себе си резки думи изостриха още повече общественото мнение, след като бяха предадени по предизвикателен начин от британските вестници. Вестник „Сън“, собственост на Мърдок, предаде коментарите на Варадкар под заглавие:

„Ирландски премиер: Ще забраня полетите на британските самолети като отмъщение за Брекзит.

Дебатът около предпазния механизъм дори не докосна екзистенциалната заплаха, която Брекзит представлява за ирландската икономика. Предпазният механизъм няма да запази ирландския достъп до пазара на Великобритания, нито общата зона за пътуване между Ирландия и Великобритания. Той не регулира приема на ирландски студенти в достъпните английски колежи и университети. Не гарантира доставките на британски природен газ за домакинствата в Ирландия. Вместо това той предлага националистическа утешителна награда – икономическото откъсване на Северна Ирландия от Великобритания. Обвиване в зелено!

Но утешителната награда не утешава. Вместо това тя разпалва най-болезнените спомени на двете страни. Съживява ирландския спомен за британския егоизъм и ненадеждност и събужда у британските националисти негодуванието, което ги доведе до Брекзит. Редакторът на ирландското радио и телевизия по европейските въпроси написа в авторитетната си книга „Брекзит и Ирландия“, че Мей е призовавала Туск да пренебрегне ирландските възражения.

Една страна не може да задържи напредъка“, казала тя. „Великобритания е много по-голяма и по-важна страна от Ирландия и следователно на нейните желания трябва да се отдава по-голямо внимание“.

Отговорът, който предпазният механизъм дава на това, е:

„Вече не!“

В противовес с традициите на миналото, лидерът на „Фиана Фаил“ Михаел Мартин се е превърна в глас за умереност и помирение. Макар Мартин да подкрепя политиката на Варадкар, той публично и в частни разговори призовава премиера да смекчи тона си.

Последните две десетилетия показаха какво може да се постигне, когато има мир и отворени пазари за всички народи на двата острова.

Брекзит постави постиженията на риск.

Ирландското правителство трябва да се справи с криза, която е причинена от други. Но от неговите решения зависи дали Ирландия ще се справи добре или зле с кризата.

Дейвид Фрум е анализатор за „Атлантик“ и автор на книгата Trumpocracy: The Corruption of the American Republic.  През 2001 и 2002 г. той е писал речи за президента Джордж Буш.

Етикети: * *