Завинаги ни напусна земеделецът Петко Огойски

преди 2 месеца

Петко Огойски

На деведесетгодишна възраст ни напусна големият земеделец Петко Огойски. Ревностен последовател на БЗНС, той остана верен на идеите на Съюза до последния си дъх.

Роден е в село Огоя на 1 ноември 1929 г. в местността Войкин дол. Произхожда от огойския род „Заяците“. Учи в родното си село, след което завършва гимназия в София.
През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност“, която присъда изтърпява в затвори и в концлагера Белене. След освобождаването му е приет в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Следването му е прекъснато от нова присъда през 1962 г.
Депутат от квотата на БЗНС „Никола Петков“ в VII ВНС. Бил е главен редактор на в. „Земеделско знаме“.
Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България.
Описваше с много любов българските страдания и мъки по време на комунистическия режим.

В своите „Записки за българските страдания – 1944-1989 г.“ той написа:

„Живи и мъртви, братя страдалци!… Цели 43 години аз обхождах да ви търся от Видин и Кула, до Свиленград и Странджа, от Силистра и Добрич, до Петрич и Гоцеделчевско, от Свищов и Белене, до Девин и Златоград, по Европа, Азия и Америка… Където не можах да стигна с нозете и очите си, продължих с мисълта си, та с душевния си поглед да видя и запиша мъченическите ви голготи, милите ви родни имена. Хиляди от вас, живите, назовах, стотици от мъртвите разпознах и поименно възкресих. И много още незнайни останаха. Аз ви виках и викам от тези страници не за да разранявам позавехнали рани, не за да предъвкват имената ви ловки оратори като градиво за кариерата си. Извиках ви от небитието на забравата, та с крилата на белите листа да се завърнете при народа си. Да останете сред децата, внуците и сродниците си, да влезнете в класните стаи на учениците, в дискусиите на студентите, в стиховете на поетите! Извиках ви, за да заживеете живота вечен на мъчениците.“

Успя с двете си ръце да построи в дома си кула, по подобие на средновековните кули в Червен и Търново, и създаде и поддържаше етнографски музей. В родното си село построи две могили, в които положи експонати от нашето съвремие за памет на идните поколения.

Кулата в дома на П. Огойски

До сетния си час работеше върху нови текстове и създаде безброй статии, разкази и стихове. Най-известните от тях са:
• Записки за българските страдания“, кн. 1,2,3.
• „Българска кръв“, изд. 1971 (стихотворения)
• „Шепа земя“, изд. 1971 (стихове и разкази)
• „Мургашка легенда“, изд. 1972 (поема)
• „През кривия плет“, изд. 1974 (шеговити миниатюри)
• „Шарени истории“, изд. 1975 (разкази)
Сборници: „Гласове“ и „Поетичен свитък“.

Поклонението ще бъде на 24.01.2020г. от 11ч. в църквата на кв. „Чепинци“.
Бог да го прости и светла да е паметта му!

Етикети: