Завръща ли се БСП към „македонската“ си политика от 1934 -1964 г.?

преди 9 месеца

Когато някога режимът на Сталин преценил, че обявяването на македонците за отделен народ, с отделен език и история са в интерес на Съветския съюз, БКП ентусиазирано ги превръща в своя политика.

„Цената на македонското членство в НАТО, заради което страната бе принудена да си смени името с цената на гражданския мир, продължава да се покачва“.

Това твърди Георги Георгиев в статията си „Заев отвори македонската кутия на Пандора“ от 20 ноември  във вестник Дума.  Близкият до избягалия от правосъдието Никола Груевски и до президента Гоерге Иванов македонски сайт Expres.mk сподели с възторг, че Дума предлагала „много по-различен поглед от този с който България гледа на Македония“. 

Особена възхита предизвиква виждането на Георгиев, че:

 „Македонците искат да станат членове на ЕС, но (…) не искаха това да стане по пътя на националното унижение“.

Свидетели сме как органът на БСП напада своя номинален идеологически партньор „социалдемократа“ Зоран Заев и го определя като заложник на (лошите) албанци. Те и гърците се гаврели с достойнството на македонския народ, а Западът само размахвал като плашило „злите козни на Русия“.

Завръща ли се БСП към позицията си по македонския въпрос от периода 1934 – 1964 година?

Както е известно през 1934 година по решение на Коминтерна – евфемизъм за решение на съветското ръководство, македонците са обявени за отделна нация. Не става въпрос за констатация, че откъснатите от България македонци са развили чувство за своя различна съдба. Този процес тогава едва е започвал. Решението на Коминтерна обявявало, че  през вековете е съществувал отделен македонски народ, който говорел на отделен македонски език, но съседите му, включително България, се опитвали да го окупират и асимилират. Според тази митология през 1913 година България, Сърбия и Гърция си поделили Македония и македонския народ.

Бившият македонски премиер Любчо Георгиевски наскоро изнесе данни, че това решение не е било наложено на БКП. Поне формално тя го е инициирала! В унисон с това разбиране след Съветската окупация от 1944 година, българските власти „признаха“, че  македонците не са част от българския народ (както значима част все още са се чувствали), а са един от югославските народи. БКП обяви македонците у нас за „малцинство“, което имало друг майчин език, друга култура и история… Тя доведе югославски учители да преподават роден език на българските деца в Пиринския край и вкара Димитър Талев и безброй други в лагер с обвинение във „великобългарски шовинизъм“ .

През 1964 година БКП се отказва от опитите  да отчуждава македонците в България, но отчуждението на македонците в Югославия продължи. И ако в България македонизацията остави малко следи, то в Югославия тя постигна шеметни успехи!

Причината за тези успехи беше не само прогонването на интелигенцията от властите на кралска Югославия през периода 1918-1941 г., привличането на хората с ляво мислене към новата национална идеология след 1934 г., разочароването от българската администрация през периода 1941-44 г. и изключителната жестокост на първоначалния комунистически режим в Югославия (1944-1948 г.)…

Решаващ за успеха на дебългаризацията беше факта, че след 1948 година Тито успешно изведе Македония от съветската зона! Докато България деградираше и дегенерираше зад Желязната завеса, македонците получиха незапомнено висок жизнен стандарт и право да пътуват (почти) свободно по света. Колективизацията беше прекратена в съвсем ранен стадий. Македонското село остана живо, докато българското биваше унищожено.

В създалата се ситуация македонските родители не намираха за нужно да обясняват на децата си, че дедите им са били българи. България беше обект на съжаление (за тези, които имаха запазено добро чувство към нея) и на злорадство, за тези, които я мразеха! Лазо Колишевски – човекът който за кратко наследи Тито като държавен глава на Югославия, не пропусна случая да унизи Тодор Живков на погребението на югославския диктатор. Някога същият Лазар Колишев бе отправял молба за помилване до цар Борис III – заявявайки, че е роден в бедно българско семейство. През 1980 година Колишевски гордо посрещаше най-голямото събиране на световни лидери за погребение, което светът беше виждал. Живков не веднъж публично бе изявявал желание да посети Тито приживе, за да се разберели, но през последните десетилетия не бе получил покана. Заедно с Брежнев той все пак отиде в югославската столица, която българите не можеха да посетят когато намерят за добре. Лишени от най-елементарни права, те молеха се на югославските граждани да им продадат дънки, или плочи на западни групи…

Припомням всичко това за да осмислим как бе създадена македонската идентичност и защо дори у нас се намираха индивиди, които се определяха като македонци по народност.

Да си македонец и югославянин беше безкрайно по-престижно от това да си българин, поданик на Тодор Живков.

Формирането на нови народи, езици, етноси и държави се е случвало откак свят светува. Не рядко то е било последица от войни и насилие. Никой не може да отрече правото на македонците да изграждат своя идентичност.

Само че Георгиев, който уж съчувства на македонците за поруганото им достойнство, щом стане дума за македонската нация ехидно подхвърля:

„друг въпрос е дали има такава нация или не“.

Да поставяш под съмнение съществуването на нация е, разбира се, грозно и обидно за тези, които се определят като част от нея. Но не е никаква защита на достойнство на тази нация да се преповтарят основните постулати на югославския македонизъм за вековната македонска „самобитност“! Напротив, достойнството на македонците може да бъде запазено, ако им се създаде чувство за сигурност за съвременната им идентичност, така щото да приемат историята такава, каквато е била. Както Димитър Димитров, бивш министър на културата и образованието и баща на днешния външен министър на Македония някога написа:

„Ние, македонската нация, сума и съвременен продукт на тази драма, нямаме причина да се срамим от себе си, от дванадесетвековната етнобиография под „номиналното обозначение“ българи. Срамът е на Европа, най-вече на Русия, Англия,Франция, Австро-Унгария; на Сърбия и Гърция затова, че един народ, който е удържал половин хилядолетие под турско политическо робство и още толкова, че и повече под гръцка духовна доминация, го разпокъсаха поради собствени егоистични стратегии, на част от него инжектирайки му гръцкия и сръбския шовинизъм, „възпитавайки“ го да си намрази името и рода.“

Според Георгиев заплаха за македонците били албанците – друг разкъсван и измъчен балкански народ. Нима той не знае, че българи и албанци не само никога не са били в конфликт, но през 1913 година са вдигнали съвместно Охридското въстание срещу сръбския окупатор.

Очевидно журналистът от органа на БСП, подобно на най-ожесточените хулители на България в Македония, се притеснява повече от това, че албанците можели да поискат да бъдат признати като държавотворен фактор.

Това било посегателство на конституционния стожер на Македония и щяло да отвори кутията на Пандора!

Преди да се възмутим от тези „нагли“ искания, нека си припомним на какво се базира македонската конституция. Тя е наследила от Югославия идеята, че държавата принадлежи на македонския народ, но след 2001 година беше добавено и „на част от албанския народ, част от турския народ, власите, част от сръбския народ, ромите, бошняците и другите“…

Според тази наследена философия Албания е „държавата майка“ на македонските албанци, а населението на Македония е разделено на македонски народ и малцинства – някои от които части от други народи! Вместо да критикува някои абсурдни рецидиви на правителствено на Заев, което предлага в конституцията да се впише, че „Републиката се грижи за лицата спадащи към македонския народ които живеят в странство“, Георгиев се притеснява, че албанците в Македония щели да поискат равноправен статут!

Нека припомним,че по време на преговорите за  Охридския рамков договор от 2001 г., сложил край на размириците, албанските преговарящи изразяваха готовност Македония да бъде конституирана като модерна гражданска нация. Именно македонската страна настояваше за запазване на концепцията за „самобитния“ македонски народ и беше готова да плати всяка цена за неговото вписване  в конституцията.  За албанците, които разглеждат себе си като коренно население, тази конструкция е обидна и предвид тяхната многобройност на всички трябва да е ясно, че тя няма как тя да трае во веки веков

Излизането на Македония от наследената от Югославия концептуална рамка не е отваряне на кутията на Пандора, а спасение от смъртоносен капан!

Капан заложен и в член 36 от конституцията, който отдава почит на „преследваните и затваряните за идеята за самобитност на македонския народ“, а не казва нищо за тези, които са се борели за автономна, а по-късно за независима Македония, без да вярват в мита за македонската „самобитност“. Този капан прави албанците втора класа граждани на Македония и изключва македонските българи от македонския народ. Това наследство е воденичния камък,който тегли Македония към дъното.

И докато Георгиев се кахъри за поруганото достойнство на македонците, а някои български националисти  настояват в конституцията на Македония да бъдат вписани и българите, като че ли те се различават от останалите македонци по каквото и да било, освен по тълкованието на историята,

Българският културен клуб в Скопие предложи смели конституционни промени.

В писмо до председателя на македонското Собрание те настояват, че не може да бъде постигнато никакво национално помирение, докато се правят опити македонските българи да бъдат изключени от македонския народ. Настояват, че в Македония не живеят никакви части от други народи и нямат претенции части от македонския народ да живеят в странство! Настояват за равенство на всички македонски граждани, независимо от техния произход или етно-национално съзнание.  Държат в конституцията да се впише, че идеята за автономна Македония датира от формирането на Българските македоно-одрински революционни комитети, а идеята за независима Македония е лансирана от ВМРО през 1919 година след поражението в Първата световна война, когато българския идеал е изглеждал неосъществим.

Единствено бързото приемане на Македония в НАТО ще гарантира нейната териториална цялост,

а промяната на името може да създаде условия за преосмисляне на югославското наследство и изграждането на един нова, инклузивна македонска идентичност.

Обратно – отказът от излизане от света на свещените крави на югославския македонизъм ще гарантират продължаване на враждебността не само към Гърция и албанците, но и към България.

Какъв знак може да е статията на Георгиев?

Завръща ли се БСП към политиката си от периода 1934– 64 година? 

Дава ли си  ръководството на БСП сметка, че враждебността на адептите на „македонската самобитност“ към България няма да бъде преодоляна с нищо по-малко от „признаване“ на мита за съществували през вековете македонски народ, македонски език и на македонско малцинство у нас? 

Когато някога режимът на Сталин преценил, че подобни „признания“ са в интерес на Съветския съюз,  БКП ентусиазирано ги превръща в своя политика.

Днес режима на Путин подкрепя борците за македонска „самобитност“ , за да не допусне Македония да влезе в НАТО, да преживее исторически катарзис,  да се преосмисли като модерна гражданска нация, да изгради модерна инклузивна идентичност и да установи отношения на близко сътрудничество със съседните страни, най-вече с България.

Виктор Орбан,  друг „десен“ герой на „лявата“ Корнелия Нинова, който даде политическо убежище на Груевски въпреки неодобрението на западните си съюзници, също няма особено желание да помогне на Македония да се присъедини към НАТО. Вероятна причина може да е мечтата му за изграден с китайски средства коридор през Сърбия и Македония до Гърция – проект който е вреден и опасен за България, ако не бъде съчетан с коридор от София през Скопие до албанските пристанища.

Статията на Георгиев дава знак, че в БСП има среди, готови да обслужат интересите на Кремъл и на Орбанова Унгария, дори за сметка на българския национален интерес. Това, разбира се, е крайно притеснително, защото вече са го правили!