Познават ли животните баба си и дядо си?

преди 2 седмици

    От Mara Grunbaum за „Live Science Animals“, 9 март 2019 г.

Бабите и дядовците са почитани в много човешки общества. Разказите за отминалите времена, докато хранят внуците си, изглеждат като отличителна черта за човешкия род. Но дали класическите поведенчески модели на бабите и дядовците наистина са присъщи само на Homo sapiens? Има ли животни, които познават бабите и дядовците си така, както е при хората?

За повечето видове на Земята отговорът недвусмислено е „не“.

„Обикновено, когато едно животно се ражда,  то няма живи баби и дядовци„,

казва Мирка Лахденпера  (Mirkka Lahdenperä), биолог от Университета в Турку във Финландия. Дори в случаите, когато продължителността на живота на животното се припокрива с тази на неговите баби и дядовци, при повечето видове животните се разпръскват, за да избегнат конкуренцията за ресурси. Така че шансовете някое животно да се натъкне на свои баба или дядо са малки.

Но има няколко забележителни изключения, главно сред бозайниците, които живеят в сплотени социални групи. В книгата си „Социалното поведение на по-възрастните животни“ (Johns Hopkins University Press, 2009) канадският зоолог Ан Иннис Даг описва групи от маймуни лангури в Индия, при които по-възрастните женски съжителстват със своите дъщери и внуци.

Бабите-лангури изпълняват важна функция – те агресивно защитават децата на групата в случай на атаки от хора, кучета и съперничещи им маймуни. Някои женски лангури полагат особени грижи за собствените си внуци. Пощят ги и се намесват в тяхна защита, когато други малчугани започнат да се държат грубо с тях.

Много видове китове също пътуват в семейни групи, които включват и баби, и внуци. При кашалотите според Даг бабите забавляват малките, докато майките им се гмуркат за храна.

Бабите-косатки често предвождат своите групи и понякога живеят десетилетия, след като престанат да се размножават. (Най-старата известна косатка, наричана „бабата“, умира през 2016 г. на повече от 100 години.) През 2015 г. в публикация за списание „Current Biology“ група учени излагат предположението, че старите косатки помагат на потомците си да оцелеят в трудни времена, защото си спомнят най-добрите места, на които може да се намери храна.

Стадото на слоновете също е матриархално. Слончетата обикновено се раждат в групи, водени от техните баби, които могат да живеят до около 80 години. Женските в стадото изграждат близки връзки, смята Лахденпера, и си сътрудничат, за да отгледат малките си.

В едно проучване от 2016 г. за списание „Scientific Reports“ Лахденпера се опитва да установи дали да имаш баба-слоница носи еволюционни предимства. Тя анализира една полузатворена популация  от азиатски слонове, работещи за дървообработващата промишленост в Мианмар. Някои възрастни женски все още живеят в групи с майките си, докато други са преместени в различни райони.

Лахденпера констатира, че малките на младите майки са осем пъти по-склонни да оцелеят, ако техните баби са живели близо до тях. Тя открива, че когато майките на слончетата са по-възрастни и по-опитни в отглеждането на бебета, този благотворен „бабин ефект“ изчезва, дори ако бабите са все още наоколо.

Не е съвсем ясно как баби-слоници помагат на неопитните си дъщери да отгледат малките, смята Лахденпера. Има епизодични доказателства, че те пряко помагат в грижите за техните внуци, като по този начин им дават осигуряващ издръжливост тласък в живота. Но според Лахденпера по-вероятното предимство идва от мъдростта, която бабата-слоница е натрупала по време на дългия си живот. Например, ако едно слонче затъне в калта, баба му може да му помогне по-добре от майка му, защото е виждала повече подобни ситуации.

Най-много доказателства за ползите от присъствието на баби са свързани с бозайниците. Но през 2010 г. изследователи публикуват  в „Current Biology“, че в колонии от насекоми, наречени „жлъчни листни въшки“ (Quadrartus yoshinomiyai), по-възрастните женски защитават своите роднини, след като престанат да се размножават. А проучване от 2007 г. в списание „Evolution“ установява, че по-възрастните женски сейшелски синигери  (Acrocephalus sechellensis) понякога помагат на своите потомци да отгледат пиленцата си.

Какво да кажем за дядовците? Изследванията на хората през последните десетилетия показват, че наличието на жив дядо може да подобри психичното здраве на човека, твърди Лахендепера. Но няма доказателства за това в животинското царство. Мъжките животни рядко се социализират със собствените си деца, да не говорим за по-нататъшни потомци.

„Мъжките обикновено се фокусират върху създаването на  [повече] деца и не полагат особено много  грижи,“ казва Лахденпера.