Проклети завинаги да са имената на палачите!

преди 3 месеца

Злото спи под камък само в приказките. В живота то непрекъснато се опитва да изпълзи.

Стотици българи, оцелели от затворите и лагерите на комунистическия режим, народни представители и заместник-министри, лидери на политически сили и членове на Съюза на репресираните и на други неправителствени организации се събраха пред храма и монумента до НДК, където върху стените от черен мрамор са изписани имената на близо 9 000  мъченици и жертви на комунистическата месомелачка.

Сред официалните лица забелязахме президента (1997-2002 г.) Петър Стоянов, председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, евродепутата Андрей Ковачев, народните представители от ГЕРБ Красимир Велчев и Димитър Главчев, лидера на ДПС Мехмед Карадайъ, заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев, председателя на БЗНС Николай Ненчев, председателя на СДС Румен Христов и други.

Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Геврасий в съслужение с четирима свещеници отслужи панихида в памет на известните и на безименните жертви на червения „народен съд“, пратил на смърт хиляди български политически дейци, предприемачи, търговци, офицери, учени, писатели и журналисти, заможни земеделци и просто честни българи, осмелили се да вдигнат глас и ръка срещу червената болшевишка зараза.

Години наред депутатът в Европейския парламент Андрей Ковачев участва в траурни церемонии, произнася ярки слова в памет на жертвите и чертае общи пътища за изстрадалия наш народ

Силно слово произнесе председателят на Народното събрание Цвета Караянчева (виж по-долу).

Доайенът на българското офицерство, кавалерът на орден „За храброст”, 96-годишният полковник о. з. Дянко Марков почете паметта на 350 български офицери, избити без съд и присъда, и на 292 воини на Отечеството, осъдени от палачите на „народния съд“

Отец Паоло Кортези винаги почита българските мъченици

Председателят на БЗНС Николай Ненчев, в чийто род има репресирани от комунистите родолюбци, произнесе искрено и вълнуващо слово
Лидерът Мустафа Карадайъ и други депутати от ДПС поднесоха венец от името на Движението

 Цвета Караянчева, председател на Народното събрание:

Цвета Караянчева произнесе много силно слово, изпратено с „браво“ и ръкопляскания

Днес повече от всякога ни обединява и нещо друго – че миналото не си е отишло напълно. На този ден хората в цялата страна се събират, за да се уверят, че има критична маса будни хора у нас. Защото злото спи под камък само в приказките. В живота то непрекъснато се опитва да изпълзи. Злото се възпроизвежда, като ни подлъгва да го банализираме. И в крайна сметка – да го забравим. За злото забравата е равна на опрощение.

Днес все по-често ставаме свидетели на уж случайно изпуснати реплики. Уж изречени на шега заплахи от хора, които се борят да ни накарат за забравим зверствата на комунистическия режим.

Дали някой политик ще каже, че „народният съд“ е бил необходимо за времето си правосъдие (Валери Жабланов от БСП, който заради това бе принуден да подаде оставка като зам.-председател на НС, бел. ред.), или ще откаже да почете деня на жертвите под предлог, че съществуват различни мнения по въпроса (президентът Румен Радев м.г., бел.ред.). Дали случаен човек ще подхвърли по твой адрес, че заради такива като тебе си струва да се възстановят лагерите (депутатът от БСП Александър Симов, бел.ред.), или ще издигне за свое знаме някой от сатрапите, унищожили след 9 септември културния и политическия елит на България. Или ще се пошегува в телевизионно предаване, че е търсил чий дядо да измъчва (бел.ред. депутатът от БСП Крум Зарков)?

Това не са случайни фрази, изречени непредумишлено. Това са съзнателни опити да се омаловажи степента на едно престъпление, което промени съдбата на Родината ни и откъсна България за десетилетия от цивилизования свят. Това са съзнателни опити да се оправдае диващината на банда палачи, които години наред са мачкали и тероризирали политици, военни, журналисти, свещеници, учени, предприемачи. И са го правили понякога от чиста злоба и омраза към успелите, понякога за да се подмажат на комунистическата власт и да постигнат кариера, изградена върху трупове и разбити съдби. А понякога просто за да натъпчат джобовете си с чуждото имане.

Почитането на 1 февруари – Деня нa признателност и жертвите на комунизма – за съжаление днес все още е предупреждение за заплаха, а не сбогуване с миналото.  Нека никога не забравяме истината и нека никога да не се примиряваме с опитите за подмяна на миналото.

Проклети завинаги да са имената на палачите! Поклон пред жертвите! Поклон пред мъчениците!

Поклон!

Николай Ненчев, лидер на БЗНС:

Днес няма да оплаквам жертвите на комунизма. Защото го правя всеки ден и всяка вечер. Няма да се моля за жертвите на комунизма, защото те са мъченици и по силата на канона те са най-близко до Господ. Те са светци и на тях трябва да се молим.

Днес моето слово е обърнато към живите. Защото е писано, че мъртвите трябва да отварят очите на живите. Чухме тук колко много хора в тази държава са репресирани. Пряко около 200 000 души. Засегнати от режима и страдалци – около 1 милион. Аз питам къде са тези един милион българи, наследници на тези мъченици? И моят призив е към всеки един от вас – да се обърнем към всеки един от тях, защото тогава ще станем голяма сила! Тогава ще отхвърлим проклятието на комунизма и тогава ще имаме пълното основание да изместим този паметник на Съветската армия.

Пропуснах да спомена нашите събратя българските турци, които страдаха наравно с нас в лагери и затвори. В лицето на техния председател призовавам за още по-голяма категоричност да отхвърлят БСП като наследник на БКП и да направим така, че България да бъде истински и достоен член на европейското и атлантическото семейство.

Петър Стоянов, президент на България от 1997 до 2002 г.

Днес почитаме паметта не само на избитите на този ден, днес почитаме паметта на всички жертви на българския комунизъм. Избити със или без присъда, изселени, въдворявани в концлагери, лишавани от основни човешки права. И така цяло едно поколение от българската интелигенция, духовенство и предприемачество беше унищожено пред очите на цял народ.

И когато в продължение вече на 30 години водим борба да се разбере кой е виновен за това в България има такива явления като корупция, кражби, убийства, няма да сбъркаме, ако кажем, че всичко се случва заради трайната и системна деморализация, на която бе подлагано българското общество в продължение на 45 години.

Тази трайна деморализация достигна толкова дълбоко, че вече 30 години след началото на демократичните процеси една част от българското общество продължава да се чуди защо ние говорим толкова много на тази тема. Сякаш не е ясно, че основната последица от това, което се случи веднага след 9 септември, бе насаждането на омраза, каквато българин към българина никога не е изпитвал през вековете. Тази омраза продължи да избуява и през последните 30 години, даже и днес. До такава степен, че българското общество продължава да е разделено и в много голяма степен неговите усилия за национално единение, за национален идеал и солидарност са дълбоко парализирани.

Това е смисълът да се връщаме винаги към тази дата. Не просто и не само да отдадем почит на жертвите на българския комунизъм. А винаги да знаем, че злото, което върна България толкова години назад, не само го е имало, но продължава да разпръсква своите отровни плодове.  

Както и миналата година, другарят президент Румен Радев така и не се появи на панихидата.

Етикети: * * * * * *